Корен квадратен от отрицателен

Казваш, че съм въображаемо число, че се лутам като Алиса в света на евклидовата геометрия, а аз ти отговарям, че не, това не е вярно, едно плюс едно винаги прави две, дори в свят, в който нищо не е такова, каквото изглежда, аз съм едно и ти си едно, а заедно само понякога правим две.

Дали, ако, ами

Бойната машина е със запушени дула:)

Пръст след пръст, ръката ми се сключва около предмет, който трябва да е моята ясна мисъл. Факелът по пътя на търсенето.
Започвам да разбирам теглото, свързано с предприемането на действия, както и безсилието да направя нещо, което има истинска стойност...

Зараза, наречена страх.

Безсмислието е пропито във всяко действие, и поредното е само стъпало, огромно връщащо в началото, стъпало по стълбище, водещо никъде.

Удобното никъде, в което се спотайвам, на сянка и топло, в очакване. И така неусетно се изплъзва нишката, която ме държи вързана към моето предназначение. Поводът на моя смисъл е скъсан, а аз съм изгубено куче, което чака стопанина си да го прибере.

Сигурен ли си?

Тръгвам нанякъде, няма знаци по този път, само издълбани от очите хоризонти.
Зад стъпките ми остават капиляри в почвата, разклоняват се и изтичат в канавката.
Пътят ме отхвърля от утробата си, отказва се от мен.
Аз никъде не искам да ходя, само да се сгуша в мекия му прах, но той е път и не търпи биваците.

Индиана и коридора с плочките - капани

Познати ли са ви тази крачки в празнотата? Стъпваш и се оказва, че под краката ти няма нищо. Чисто физическо усещането за пропадане избива с юмрук в корема целия въздух и разпилява мислите. Така разбирам, че не ходя по земята, а много над нея, че една грешна стъпка е равна на сгромолясване, ... че съм влюбена.

Small steps

The difficult transformation. How to wake up that lazy person that dominates my vivid and creative personality and most importantly how to send her away.
I've started in the traditional way - put some objectives, started filling in everyday work copy of my activities. The last I thought would do, but I was wrong - no need to keep records on something really stupid as number of acts imported.
Next I really made myself submit those traineeships applications. Glad I've done this. It was a big win.
Now the next step is to take care of everything I've got in mind as a realization.
One by one. It's not so irritating once you've started doing it on daily basis - one small "big" issue every day.

clouds

афиш

започваме

след 5 минути вдигаме завеса и какви зверове ще ви покажем самите ние нямаме представа
сигурността ви в залата е силно преувеличена
като в ръцете на дете, което бърка често електрошок с бръсначка
плътта ви вика ни със сладък позив и обещава ни пиянство
отдавна мина времето, когато последно пирувахме с душа и тяло
и тази вечер възхитително валят аплодисменти, с които каните ни
да оближем, лекичко захапем, изсмучем и разкъсаме накрая

парад на диви орхидеи