Proud to be?

След седмица на почти масова истерия, в която мненията за организирания гей прайд се фрактурираха на няколко групички, основните от които : "Ненормалници! С какво ще парадират? Защо ни навират своята различност?", "Хм, голяма работа, има европейско по футбол!", "Разбира се, че ще участвам - най-после да подложим на тест българската толерантност.", и разбира се популяризирането на Боян Расате - светецът на българската църква, морал и средновековна глупост, на 28-ми все пак прайд имаше. Убедена съм, че ако не бяха истериите на милите ни новинарчета, които се чудят от коя мандра да изкарат сензационна новина, общото впечатление от шествието щеше да е за групичка от около 100-тина нахилени човека с балони и цветни знаменца. Вместо това, беше направено всичко възможно да се създаде НОВИНА - полиция, журналисти (според мен на хомосексуален се падаше по един журналист) и разбира се ВРАГЪТ - в храстите, под мостовете, в малките тъмни улички - "страшните хомофоби" заредени с бомби, ярост и справедлива мъст. Поне това видяха хората по телевизията, в сайтовете (тук помествам снимка на Георги Димитров от Netinfo)
Днес.бг, Нетинфо.
"По целия си път хомосексуалистите бяха обстрелвани с камъни, бутилки, бяха хвърляни бомбички и коктейли "Молотов".
Да му се не види, аз също участвах в прайда, но такова чудо не видях:) А, да и благодаря ви Днес.бг, че като участник в шествието вие определихте сексуалната ми ориентация (само между другото - разберете най-после, че терминът е "хомосексуален").
В последствие говорих с познати, които се определят като хомосексуални и които категорично се обявяваха против подобни показни мероприятия - само не можах да разбера аргументите им - срам, страх или разумното мнение, че не е нужно да привличаш внимание към себе си.
Прайдът, както го видях:
Около 150 човека ("хомосексуалистите" - о, невероятно, но факт! - изобщо не се различаваха от хетеросексуалните, затова прощавам на Днес.бг, че са определили всички като "гейове":)))), 40 фотографи, не броих полицаите, но бройката им гони тази на "новинарите", така че като цяло колоната беше внушителна.

Тук виждате 4 много страшни и морално пропаднали девойки:) Моля, не позволявайте на дъщерите си да гледат тази снимка - има опасно излъчване и може да ги повреди...

Прайдът беше издържан в класически стил "дъга" - тук поне стилистите не могат да надават вой:)

Лозунгът беше:
За тези, които не го разбират - моето скромно тълкувание - всички сме членове на голямото човешко семейство, вместо да си губим времето в безсмислена омраза на каквато и да било основа - расова, сексуална, футболно отборна, политическа, идеологическа....можем да се разходим заедно по улиците в този ден и да покажем, че се обичаме:)

Откъм произшествия - две бомбички (едната падна точно до мен, но се измъкнах навреме - общо впечатление, че е Нова година - а така се надявах на заря:), запалена бензинова ивица пред шествието - ала Бейрут, на едно място полицаите подгониха групичка мъже в градинката, журналистите превъзбудено търчаха и снимаха, взимаха се ексклузивни интервюта "Не ви ли е страх?", "Защо сте тук?", "Гей ли сте?" (не, не ме е страх - никой няма право да ме плаши... тук съм, защото имам право да покажа, че не виждам разлика между хората .... не, не съм, но какво значение има изобщо?).

Една тъжна констатация - седмицата на НЕтолерантността успя да активизира доста хора (изключително мъже), които намериха в какво да излеят агресията си. Това е сигнал, че нещо не е наред, когато се връзваш и играеш по свирката (да ме прощават последователите на Боян Расате за твърдия намек тук) на популист и провокатор, който официално заявява, че не се интересува от закон и право и който те призовава да мразиш, биеш и отричаш. Защо е по-лесно да бъдеш хейтър в България, отколкото да осъзнаеш, че всеки има право да бъде, просто да бъде? Време е за парад на комплексираните, смачкани, агресивни и ограничени хора. Моля, покажете се, ние ви обичаме!

На 29-ти юли в Истанбул завърши СЕДМИЦАТА на gay pride - ето как изглеждаше шествието там (само уточнение - ексцесии не е имало, а организацията им е на път да бъде забранена и да, и те не носят розови прашки, язък! :) Коректността изисква да посоча, че тук е отразено събитието от преди година.



И по български...

И в края на репортажа "И сега една по-приятна тема - в Русе започна кастингът за Биг Брадър 4" - ох, без коментар просто...

Нова телевизия - Вениииииииии :)))


Писмо до мама от Вени:)
Отзвук в Openly Feminist
Една хубава статия в Дневник.
И тук - препоръчвам!
Галерия - мои снимки от парада.

Орнитоложките завладяват Витоша

Вчера с Гуг хванахме последното предиобедно слънце и тръгнахме към Витоша, за да маркираме площадка за пролетното наблюдение на птиците.
Едно предварително уточнение за моите представи за "наблюдение на птици на площадка": слънчева полянка с трева почти до колене, кръг с диаметър 5 метра, колкото да се разположа върху шалтето и да остане място за второ, биричка, сандвичи и излежаване, а да и... "Я, мина птичка. - Видя ли я каква е? - Миии, кафява. - Ок, записвам, 1 кафява."

Истината се оказа далеч по-страшна. Още по телефона Гуг попита: "Имаш ли бинокъл?
Ж: Не, но си нося очилата.
Г: Но поне можеш да определяш разстояние на око или по слух, нали!!!
Ж: Всъщност, май не:(
Г: Леле, и аз. Какво ще правим?

Вече се бяхме качили на лифта, когато Гуг бавно и предпазливо ме въведе в истинското състояние на нещата. Хахах, просто нямаше мърдане, когато се носиш на не-знам-колко-метра над земята.
"Е, тя площадката... е километър по 2. -Хлъц. - Но поне са ни дали равно място. -!!! - Е, не съвсем - има и скали... -!!!!!!! - Освен това на всеки двеста метра ще трябва да спираме и броим... - Колко са двеста метра?!? - И аз това се чудя. Освен товаааа ще трябва и да определяме какви са птиците. - Ахаааа? - По начина, по който пеят! - !!!(ококорено човече, вързано за лифт)".

След първата междинка на лифта, вече цялата романтика относно маркирането на "площадчицата" се свеждаше до представата ми за тучна зелена тревица, слънчице и мааалко скалички тук-таме. Но тези фантазии бяха грубо прекъснати от внезапното скриване на слънцето в някакъв облак, чийто край не виждах, под краката ни почнаха да се появяват снежни петна, между които весело ромоляха ручейчета, по бодличките на боровете наоколо заблестяха замръзнали капчици, а студът напълно вледени цялата ми оптимистична нагласа, заклати пръст (не можах да различа от избилите сълзи показалец ли беше, среден ли) и прати малко вятър да посвири в клоните.
"А, не, правим обратен завой, дори няма да слизаме. Каква полянка, какви птици. Те сигурно са замръзнали по клоните!"

Чичкото не ни остави да си направим кръгчето и ни излая като арктически вълк да слизаме. Размърдах вледенени стави и ето ни - в друг климатичен пояс - само за някакви си 20-тина минути (а си носех потник и крем против изгаряне!).

Все пак решихме да предизвикаме лошото време и да пообиколим. За което не съжалявам нито миг (освен може би аз онези пет-шест крачки в мочурището), защото беше вълшебно. Още след първите 10-тина метра чухме някакво птиче, съвсем близо над нас в клоните на едно дърво. Щастливи (аз - че не се налага да локализирам на колко точно метра пее, а Гуг - че го наснима), веднага се захванахме с нелеката задача да го определим какво е. И понеже не намерихме нищо, което да е точно същото ръждивоглаво-бежовотяло-и-топчесто-с- тънка-човка, гордо се похвалихме с откриването на новия вид, кръстихме го "РъждивоГуг" и със съжаление, че нямаме бутилка вино, която да разбием в дървото, потеглихме нататък сред цъфнали кърпикожуси и плахо раззеленяващи се иви.
Красивата разходка, проточила се цеееели 10 минути, бързичко приключи, когато започна да вали лед. Обърнахме "сандалите" към лифта и съпровождани от някаква кукувица (на около 50-60 метра от нас:), се оттеглихме с достойнство.
Г: "Тази кукувица ни се подиграва. Чуй я само ку-ку, та ку-ку!"
Триумфалното ни слизане от Бай Кръстьо (пеша! - горда, горда) се превърна в почти смъртоносно занимание. В тази връзка ето ви игра на ситуации*.
Две орнитоложки си вървели по пътеката надолу. Изведнъж се чуло "Оп, оп, оп" и умрели. Ха да ви видя!
Отговорът е - байкъри, побъркани байкъри. Ако искате да оцелеете, щом чуете "оп, оп, оп" по пътеката, веднага залягайте зад някое по-дебело дърво и се молете на великата сила дървото да издържи удара.
За да избегнем скорошна смърт, объркахме пътеката и поехме по възможно най-неекстремната, която, ураа, ни изведе на Драгалевския манастир. Пак там научихме, че имаме невероятната привилегия да сме жени, че разполагаме с магазин, пък гладни ходим, една нощ ("вие си знаете как") и шаранчето се хваща на въдицата и други важни способи за оцеляване на женския вид.
Само не разбрах какви магазини имаме с Гуг. Като знам как обича мръвката, сигурно нейният е за луканка. Тогава защо ходи гладна... необяснимо:)))) А и за какво служи шаранът и какво точно правиш с него през нощта дори не искам да си представям!

Заливайки се от смях се замъкнахме до Чичовци и си доказахме, че може всичко друго да сме, но гладни няма да стоим и опустошихме няколко подагро-причинителя, обилно поливайки ги с бира. После видяхме новата тактика на контрольорите в градския транспорт и бях свидетел на удивителните способности на Гуг да става невидима и изчезва във въздуха, когато я хванат без билет (а само бях чувала легенди да се разнасят).

Майсторът на огледала

Следобед - дъждовен и безчадърен. На прибежки отидох до "моите" майстори стъклари, които като ме видяха, явно зарадвани да срещнат отново онова със странните поръчки, ми се захилиха и "Айде, днес какво ще правим?". Само кръгчета и ще нарежем това китайско огледало. Старият майстор се престара този път - беше точен до милиметър "Аз преди като работех в завода, правех по 10 хиляди кръгчета на месец. За дамски чанти, нали ги знаеш?". Не ги знаех, но кимнах утвърдително и си представих как е изрязвал миниатюрни кръгчета огледалца и с тях са инкрустирали социалистически портмонета. И после, съвсем от нищото ми беше разкрита магията за правене на огледало. "И знаеш ли, че разтворът на сребърния нитрат, който съдържа 80 процента сребро, е една кана черна вода. Да ти се прииска да я излееш в шахтата..."
Знаех:)))

*****


Не мога да не пусна линк към това филмче, все неща, които си знаем уж, но някак отваря очите, а?

Скоро ще пусна антиконсуматорски пост тук.

South Park

Неделна мързелива разходка. Сладки гледки - като например 5 мутри с черни очила и кожени якета, един от които държи розово балонче - зайче.
И задължителните колички и лапета. Трудно ми е да повярвам в демографския срив, честно.
Малко снимки тук

****

Страх ме е...
Болезненост - тъпа и постоянна, стои си свита в стомаха ми. Навън заваляха дъждовни капки и листенца от цъфналите сливови дръвчета в задния двор. Вятърът се опитва да откърти металните прозорци до мен и да ги стовари върху ми. Би бил толкова интересен завършек на този ден. Представям си как като огромна ножица двукрилият прозорец се разтваря над главата ми. И над празното място вятърът - изнасилвач влита с дъжда и белите цветове. Като оплождането на Даная от Зевс, но без златото.

****

Преходите стават толкова бързо и неусетно. Някаква нереалност се просмуква във фината тъкан на същността ми. Все по-трудно ми е да остана материална. Тялото ми постоянно ми напомня, че съм, процесите текат както винаги, следвайки някакъв си техен график. Аз обаче, изоставам, вървя назад и се свивам в детската си психика, където всичко, което си помисля, се сбъдва - задължително. Като някаква ранна форма на деменция - търча неистово към началото и чистотата на tabula rasa - дълбаейки с нокти написаното върху мозъчните ми гънки, опит да премахна опита. Под ноктите ми остава кръв, а върху раната с огромни букви се изписва ново изречение. "Трябва да станеш реалист".