Фризер за мечти

На границата - там, където спомените се смесват с фантазията - температурата никога не превишава - 20. Във високата ледена преграда, която отделя реалността от въображението, завинаги са замръзнали съществата от света на мечтите ти, правели отчаяни опити да доплуват в твоята реалност. На сън или когато ти е толкова самотно, че тръгваш на дълъг път към граничните си владения, стигаш до стената и допираш длани до нея. Точно на едно и също място дълбаеш с топъл дъх малка дупчица към ръката на човек, който така и не е успял да прекрачи към теб. Всеки път като се връщаш проходът се е заледил и трябва да започнеш всичко от начало...

* Сис, заради теб го правя:))))

Сеячът

Всяко семе, което сея в теб, пониква бързо.

И ето - от ръцете ти стърчат клоните на моите съмнения.

От устата ти се вие коренът на моята тъга.

От очите ти валят листата на недоразуменията, а стъпките ти рисуват все същата дума - разлъка.

Dare, change!

Карма алангле

Кармата е свещена крава. Върви необезпокоявано по улиците и причинява катастрофи.
А знаеш ли, тъпа краво, че тук ядем телешко?


****

Косата ми расте чудовищно бързо. След всяко умиране - с по един сантиметър.






Sugar man you're the answer
That makes my questions disappear
Sugar man 'cos I'm weary
Of those double games I hear

Лапички графитени за щастие

MUTO a wall-painted animation by BLU from blu on Vimeo.

И изпълзява, виждаш ли, от мен това чудовище, което повръща и залива околните с отровна течност. След това се обвива в лепкава плътна нишка до задушаване и примира. И точно, когато смяташ, че е вече мъртво и опиташ да го докоснеш, в ръцете ти остават дълбоки рани, прогорени от стените на шушулката.
Внимавай - това е само какавида. И аз не знам какво ще се излюпи от нея - някаква нощна пеперуда с мъртвешка глава и самодивски криле или отвратително членестоного, на което да окажеш божествена милост като го стъпчеш с вермахтовете си.
Но има моменти, когато подозирам, че вътре се е свряло малко животинче - беззащитно, пухкаво такова, което адски се страхува да излезе и да поплува в езерото по пълнолуние, или просто да прегърне хората наоколо и да им каже, че ги обича, защото може да му отрежат лапките и да си ги закачат по ушите за щастие.

Всъщност, исках да кажа, обичам ви...

Ножове вън!

Knives out - hang the mouse,
eat this empty head of mine,
shoot the witty animal inside my chest -
it just pretends to be your friend.
Be a man, be a man and make me crawl.
Just do me, do me right.


Ray Caesar


And Max Sauco

(Thanx to Te-la-ma-Maria)

Go!

Снощи след дълго очакване и безсънни нощи (н(а)(е)миг), се състоя представлението на Кучето (a.k.a Заро).
Нямах представа какво да очаквам, защото от снимките тук не ми ставаше ясно нищо, а текстовете, колкото и да ме радват, ми беше трудно да си ги представя в движение и глас.
Е, комбинацията беше трепач, честно, Куче! Страхотно беше:)
И идеята за "втори" на сцената (симпатичен младеж от Ambient Anarchist), който изтръгваше звуци от всичко (те това добре го могат, както не веднъж съм се убеждавала:), както и за жена, която да изиграе текстовете, беше много точно попадение.
Какво да кажа за актрисата - ей, момичето се справя с всичко. Трапецът ме впечатли, а и не само.
Любимата ми сцена - миенето на зъбите, Винсент, леглото. А и свръхновата, разбира се.
Любим текст (който не беше включен) - Николета от Обеля.

Странното е, че стилът на Кучето доста ми влияе. Психически. Променя моя собствен. Ебаси конформизмът. Или, ебаси якото писане:)

Тъпо, копеле, ужасно просто.
Във филма го играя соло.
Забравям репликите си, пелтеча,
и няма грам Надежда за завеса.
Хряс, лентата се къса по средата ми.
Protection е про-текла мръсна дума.

Нови любими Trouble over Tokyo - изпълнителят е нечий учител по бас:)

Found in the translation

Новата игра:)

За англо поназнайващите - четири реда, различна интерпретация. Feel free to experiment and translate these lines into Bulgarian the way you like it most.

بنی آدم اعضای یک پیکرند
که در آفرينش ز یک گوهرند

چو عضوى به درد آورد روزگار
دگر عضوها را نماند قرار

Love came and flew as blood in my veins
Emptied me of myself and filled me with beloved.
Each part of my being she conquered
Now a mere name is left to me and the rest is she.


Аз ще пусна моя превод в коментарче по-късно, че ме закучи тази философска дълбочина:)

Първо превеждайте, после поглеждайте!

Деменции

Провесих кукичка на златна тел, провесих я за теб, my precious. За да се закачиш за мен, когато ме прегърнеш.

Загледан в тъмната повърхност се отдръпваш. Премерената стъпка на мъдрец, видял на дъното далечен път.

С куката изписвам думи по ръцете си. За да не изчезна, да остана точно в този мъничък момент по-дълго.

"...ам-гъл, ам-гъл.."

Отрязъци

Събирам мислите си в дълбок съд. Разбърквам ги, прибавям кардамон и ги оставям да втасат.
Разгъвам ги пред мен - дебели са най-много 2 сантиметра. Изваждам формичка звезда и почвам да изрязвам от тях.

Нощното небе не спи, а върху тялото му дупките - звезди.

South Park

Неделна мързелива разходка. Сладки гледки - като например 5 мутри с черни очила и кожени якета, един от които държи розово балонче - зайче.
И задължителните колички и лапета. Трудно ми е да повярвам в демографския срив, честно.
Малко снимки тук

****

Страх ме е...
Болезненост - тъпа и постоянна, стои си свита в стомаха ми. Навън заваляха дъждовни капки и листенца от цъфналите сливови дръвчета в задния двор. Вятърът се опитва да откърти металните прозорци до мен и да ги стовари върху ми. Би бил толкова интересен завършек на този ден. Представям си как като огромна ножица двукрилият прозорец се разтваря над главата ми. И над празното място вятърът - изнасилвач влита с дъжда и белите цветове. Като оплождането на Даная от Зевс, но без златото.

****

Преходите стават толкова бързо и неусетно. Някаква нереалност се просмуква във фината тъкан на същността ми. Все по-трудно ми е да остана материална. Тялото ми постоянно ми напомня, че съм, процесите текат както винаги, следвайки някакъв си техен график. Аз обаче, изоставам, вървя назад и се свивам в детската си психика, където всичко, което си помисля, се сбъдва - задължително. Като някаква ранна форма на деменция - търча неистово към началото и чистотата на tabula rasa - дълбаейки с нокти написаното върху мозъчните ми гънки, опит да премахна опита. Под ноктите ми остава кръв, а върху раната с огромни букви се изписва ново изречение. "Трябва да станеш реалист".

Pigs in hell

My tongue - swimming in my mouth like a dolphin
Jumping, playing games, tickling me inside
Itching beer mouthfulls.

Малки (не)хай(ку)(ни)

Учиш се да пишеш йероглифи - по тялото ми.
Какво означава смъдящата резка на глезена ми?
Мислиш ли, че точно така се пише "свобода" - с верига...

* * *

Хареса ми това с малините на духкуче. А може би не са малини все пак. Някак предпочитам касис да се рони от бузата ми...като капки кръв във вакуум или out of space.

хайку мания

Не знам дали сте се палили по този тип писане на стихчета. Сега четох блог, изцяло издържан в подобен (поне на външен вид) стил. Не броих срички, очевидно на писанията липсваше ритъм. Реших да пробвам да измисля нещичко в стил тристишие, касаещо злободневието ми.
От рода на:

Тежък следобед, едва се плъзга
чопля тиквени семки в унес,
кристали сол по устните ми.

или

За кой път сканирам тази страница от книга?
Забравям да броя, не виждам пръстите си от
ослепяващата бяла светлина.

Ще умра от смях. Дали не мога да измисля нещо и за календарчето, което се наложи днес сама да преместя, защото колежката , която отговаря за това е в отпуск. Ха, да видим:

В календара отбелязан петъкът стои,
не го премествам, заблуждавам се,
че времето е спряло. Напразно...

Ох, стига толкова за днес. Утре минавам в стил ода, пък който може да ми издържи писанията, ще го черпя бира. Заявки приемам на мейл или тук!