Полунощ отдавна мина. Танци, преминаващи във вакханалия, поръчвам си малък вермут, получавам голям. Цялото ми същество се слива с музиката и изпадам във вермутени, ритъмни трансове. Отдавна несрещани хора. Слабости мои, сили мои. Прегръдки и целувки. И сред цигарения дим - ДаН (A.K.A. ако трябва да сведа списъка от приятели и роднини до 3-4, Дан ще е там като мой брат, най-любим мъж и сродна душа). И един тихичък разговор между две глътки. За лекуването на душите. Не знам как е разбрал, но сякаш знаеше всичко. Винаги е било така и почти винаги е намирал точните думи. Тази вечер, обаче, беше 10 от 10.
"За да бъдеш обичана, трябва сама да се обичаш. Не можеш да очакваш от някой да изпитва към теб това, което не си готова да дадеш на себе си. Би означавало заблуда, по-лошо - лъжа."
Ще запомня думите и ще си ги повтарям с неговия глас. Достатъчно силна съм, за да мина сама през това, но колко е прекрасно като има хора като сестра ми, брат ми и Мо, и Наде и Гуг и всички останали, за да намеря причина да остана на светло.
"Искам да благодаря на продуцентите, също така, на автора на музиката от дясно и на ангелите хранители за редовните запаси с нектар."
Този Оскар ще остане на камината като символ на моята НЕТЪРПЕЛИВОСТ.
