Калейдоскопично

Опитвам се да събера пред визьора идеалната съвкупност шарени стъкълца от изминалите дни, за да стане красива фигура - твърде много ... и така всичко започна с чайките над катедралата във Варна (или с един разговор по пътя, или с мокрите кърпички в някакъв рейс, отгечения арабин, непоносимата жега, или въображаемата миризма на море на 60 км от Варна).

ЧАЙКИТЕ - стотици реещи се бели хартиени птици с блестящи кореми рисуват кръгове над осветената катедрала. Слизаме от колата и с първия дъх на море виждаме тях ... нереално е и същевременно няма нищо по-нормално от това. Напомня ми, че е толкова лесно да разделиш действителността на дебели филии (или тъники палачински, ако предпочитате). Тогава си намазвам една варненска - с лютеница и цаца в 6 сутринта, остатъци от украинско шампанско, спомени за среднощен студ и трепереща Вени, споделени чорапи, кървящо коляно, сладко-солени хора, стъпала от пясъка до асфалта, "лов" на раци, камъчета и стъкълца, джанки край Плевен и ЧАЙКИТЕ.


ОБЛАЦИТЕ - "защо всички облаци са на една линия?" - поне така изглеждат от самолета. Има някои рошоглавци, които се извисяват. Трудно виждах от крилата. ОБЛАК

ВИЕНА 1 - загубени! А, не, както бях писала там не можеш да се загубиш, вместо това открихме случайно къщата на Хундертвасер (отново). Бира на тревата в паркчето до моста с главите. КЪЩА

БРЮКСЕЛ - сестра ми ни посрещна - първото, което ме порази е колко е хубава и как съм забравила какво е да я гушкаш. А, и че я обичам. Безпаметен сън след цял ден пътуване. И последвали дни на разходки, пазаруване, пак разходки, брюкселски сандвичи (със зеле!), изложби... пазара на бълхите, много смях, сънища с бройлери, назидателни разговори, укротяване на опърничавата гайда (дългоочакваното видео - утре), обувки (кифлата в мен загуби всичкото си маково семе от тези намаления), невероятната книжарница за употребявани книги (можеш да прекараш цял ден там - огромно място с изключително достъпни книги) - мечтая си за такава и тук, за да си осмислям неделите понякога, един ден в опити да се загубим (тогава открихме прекрасен парк с лебеди и лакоми патици, както и турския квартал, гостилницата Алтън кьофте, хлебарницата, от която си поръчах "геврек", а момичето се учуди, че и в България му казваме така и огромната църква Аве Мария), откритието, че нощен живот в Брюксел има, както и прилични места за пиене на бяла бира...

ФЕСТИВАЛЪТ - за музиката няма как да разкажа (ще пусна линкове към видео от концертите), но за самия фестивал има и още как. Като много обръгнала на фестивали извън родината (само на Exit 2006 съм била, ама нейсе, ще се пиша специалист), очаквах събитие на европейско ниво - поне това подсказваше организацията на пътуването. Влакове, автобуси до селцето - всичко осигурено. От влака още табели ти показват накъде да тръгнеш - това "накъде" се оказа ограден с метални решетки от двете страни проход - още тогава трябваше да заподозря, че нещо не е наред, но медицинските сестри на кока-кола ме разсеяха и го приех почти естествено. Извозиха ни до селото (като казвам село - такова си беше - ала "пред-нас-са-блеснали-житата, с канал и къщи, пръснати тук-там) и от там по едно асфалтирано пътче, оградено отново с betafence от двете страни, походихме около километър и половина - достатъчно, за да се скъсат обувките на Давид ("нищо, така ще намерим пътя обратно - само ще следваме сините трохи"). Сестра ми през цялото време ме беше предупреждавала, че ще е ужасно, аз обаче с безкрайния си оптимизъм отказвах да повярвам и я обвинявах в черногледство. Позитивната ми настройка се стопи в мига, в който стигнахме до гъмжилото. И друг път съм виждала много хора на едно място, но пък такова нещо ... Усещането, че съм попаднала в стадо бикове се засилваше неимоверно, а когато минахме през пункта и ни закачиха гривните с една метална скоба, направо ми идеше да си подам и ухото, за да ми сложат обозначителна марка и съжалих, че не си нося звънче за врата. Каквито и остатъци от надежда за прекрасно изживяване изчезнаха като видях поляната. Пред очите ми се разкри почти апокалиптична гледка - пиян и дрогиран народ на средна възраст 18 години, риещ в праха, който се беше вдигнал на метър над това, което допреди два дни сигурно е било трева, но сега изглеждаше като еко бунище - еко, защото имаше пръст и мижава зеленина, а бунище, защото никой не си правеше труда да изхвърля боклуците си в определените за това чували. "Къде са намирате вий, бе?". Звукът от двете сцени се смесваше и така и не можах да слушам първата група, заради която бях дошла, от което ме изби на рев (а може да е било, защото ми е влязла някоя цена в окото (5 лева бирата), след около час времето беше така мило да се развали и заваля - първоначално като на шега, но после съвсем се свъси и отказа да спре - категорично. Евала на спонсорите, че дадоха дъждобрани. И тогава дойде калта. Митичната кал, за която само бях чувала и която се оказа задължителен участник във всеки западен фестивал, неприятна личност общо взето, все се опитва да те подхлъзне и да те наклепа до ушите. Примесена с кетчуп, пържени картофи и пролетни ролца, дъждобрани и пвц във всякакви форми, тази кал сякаш оживяваше и ми крещеше - "Фестивал, а - ето ти фестивал!". Много ясно след отказа на дъжда да спре и на калта да се скрие, 3 четвърти от компанията ни реши, че им е дошло до гуша и си тръгнаха след 5 часа титанична битка с лошите условия. Аз останах, защото бях решена на всичко (разбирайте разширени вени, жажда, блъскане и задушаване) да гледам Рейдиохед и Сигур рос. И така, подготвена за поне още 5 часа мъки, се заблъсках плавно, улавяйки различни потоци, образувани от пробивни индивиди, добирайки се до фронтовата линия, където застанах, забих българския флаг и Je ne bougerai pas!

Сигур рос бяха изключителни - извадиха цял оркестър на сцената, залязващото слънце припяваше на вокалиста и създаде най-красивия декор в розово, музиката разтърси, а "снегът" накрая ми припомни хартиените птици. Беше вълшебно! При преглед на заснетия материал, поствам линка долу като най-добро свидетелство за атмосферата.


След гига на исландците започна голямото блъскане. Бяхме packt Like Sardines in a Crushd Tin Box, а вълнението започна да взима първите си млади жертви. Въпреки надписите "No Crowdsurfing", които ме бяха озадачили отначало, доста девойки посърфираха върху ръцете на предните редици, за да бъдат спасени от гардовете на бариерата и отведени на по-спокойно място. Аз устоявах на вълните с цената на всичко! И тогава се появиха те - точно в 11 и 37 излезе китаристът и удари първите жици, веднага след него се появи Том Йорк и като се почна - два часа духовен оргазъм. Извинявам се за богохулството, но тези хора са богове и като весталка в храма на Том Йорк, мога да му се закълна във вечна любов!
Изпълнението продължи два часа - наводнение от светлина и звук, което ме остави без въздух - удавена, омагьосана, обез-чувствена - къде, що имаше някаква емоция складирана в сандъците ми, беше извадена и изхвърлена на повърхността с пяната от сълзите и душите на мъртвите русалки:)
Тук не пускам най-хубавото видео, но такова просто няма - нищо не може да се сравни с емоцията на живо. За сметка на това втората песен в това видео е любимата ми, така че поздрав за всички, стигнали до тук:)

Go!

Снощи след дълго очакване и безсънни нощи (н(а)(е)миг), се състоя представлението на Кучето (a.k.a Заро).
Нямах представа какво да очаквам, защото от снимките тук не ми ставаше ясно нищо, а текстовете, колкото и да ме радват, ми беше трудно да си ги представя в движение и глас.
Е, комбинацията беше трепач, честно, Куче! Страхотно беше:)
И идеята за "втори" на сцената (симпатичен младеж от Ambient Anarchist), който изтръгваше звуци от всичко (те това добре го могат, както не веднъж съм се убеждавала:), както и за жена, която да изиграе текстовете, беше много точно попадение.
Какво да кажа за актрисата - ей, момичето се справя с всичко. Трапецът ме впечатли, а и не само.
Любимата ми сцена - миенето на зъбите, Винсент, леглото. А и свръхновата, разбира се.
Любим текст (който не беше включен) - Николета от Обеля.

Странното е, че стилът на Кучето доста ми влияе. Психически. Променя моя собствен. Ебаси конформизмът. Или, ебаси якото писане:)

Тъпо, копеле, ужасно просто.
Във филма го играя соло.
Забравям репликите си, пелтеча,
и няма грам Надежда за завеса.
Хряс, лентата се къса по средата ми.
Protection е про-текла мръсна дума.

Нови любими Trouble over Tokyo - изпълнителят е нечий учител по бас:)

Ново двайсет

Този път руско - МакSим. Като казвам, че съм станала сантиментална, изобщо не се шегувам.



и ангелът Емилиана Торини




... but if it's so good being free, would you mind telling me why I don't know what to do myself...

Рома, ромааа

"и винаги да са усмихнати, щото животът е кратък"

Цигулар. Ром. Прекрасен. Хайде, бат Венци, догодина с Найджъл Кенеди да свириш!

Niko ft. Aim

Искам да споделя с всички тази песен. Много е утробна :)

Даунлоуд тук.

Що ти е Мюзик Айдъл, върви на караоке

Не бях ходила от почти година (от именния ден на Жоро, всъщност) и все крънках обкръжението да се закараме до Вчера някоя вечер. Е вчера най-после бяхме във Вчера:)
Отдавна не бях се драла така. Най-хубавато на такова място е че можеш да пееш, крещиш и това се счита за нормално. Аз се пробвах два пъти - първият нито знаех текста, нито мелодията на песента и добре че беше Драго (О,бессссссссценннииииииииииииии!) и на мен не ми оставаше нищо друго освен да църкам покрай него. Вторият ми опит обачееееее (напълно в стил пиян хипопотам), беше с Шоколад и Свилен на фона, който така ме бъркаше, че препусках от тоналност в тоналност като надрусан с екстази хамстер. Мани, смехория.
Не се бях смяла толкова много от незапомнени времена. Като прибавим и виц маратона в Дивака в ранни зори, може да се каже, че навъртях към 3 часа хилеж и пеене.

Има нещо в караоке баровете, което ги различава от всички останали места за пиене, пушене и музика слушане. Ставаш особено близък с народа около теб, всеки се чувства като на сцена и влиза в някаква малка роличка, в която по презумпция липсват преградите с хората наоколо. Абе, с други думи - сърдечно се получава.

Бе, пич, зарежи я тая!

Линк към песента

Oh Écoutez-Moi Camarade
Laisse tomber cette fille
Tu m'entends
Elle va te rendre malade
Et tu vas souffrir longtemps

Je sais bien que tu l'aimes
Tu lui as donne ton âme
Je sais bien que tu l'aimes
Tu lui as donne ton âme

Ne compte plus sur ses promesses
Elle t'aimera pas
Meme a cent ans
Elle t'a joue la double face
Elle changera a chaque instant

Ce n'est pas pour tes beaux yeux
Au fait si elle t'a pris le bras
Devant les gens
Toi tu veux jouer Romeo et Juliette
Mais elle ne pense qu'a ses amants

Je sais bien que tu l'aimes
Tu lui as donne ton âme
Je sais bien que tu l'aimes
Tu lui as donne ton âme

Tu deviens saoulard
A cause d'une fillette
Toi qui te crois intelligent
Excuse moi vraiment
Tu es bete
Ce n'est pas de ta faute
Monsieur Pigeon

Mais qui est ce camarade?
Je parle seul
Personne n'est la
Alors c'est moi le camarade
Le pauvre con
Et me voila

Je sais bien que tu l'aimes
Tu lui as donne ton âme
Je sais bien que tu l'aimes
Tu lui as donne ton âme

---

Никакъв превод

----

Не ме слушай, пич.
Остани си с нея.
Всички жени си приличат на тъмно.
Що ти е да рискуваш.
Остани си с нея.
Животът е кратък.
Добри жени трудно се намират.
Остани си с нея.

Един слънчев ден

Днес бях на адмишън тест към ЕПСО. Въпреки, че някои от въпросите ме хвърлиха от и без друго невисоката и неамбициозна скаличка, на която бях кацнала, не мисля, че беше трудно. Но резултатът си е същият - понамокрих се на прилива.

В магазина за техника си говорихме за преходници, канали и звукови ефекти с Джони Пенков. Мил човек. Мислех да му кажа, че ми е симпатичен, но се уплаших, че ще го смутя. Следващият път като го видя на улицата, ще го поздравя непременно.

Иначе специален поздрав с това любимо парче на the knife, изпълнено от Хосе Гонзалез.

Платон и Аристотел преди да се родят

Една странна и много точна интерпретация на мита за пещерата.

Благодаря на Даньо, за която :)

Пролетната песен на птиците

...разказва за раждането на тревата. За магнитното поле на любовта, което ме държи прикована към земята. В ръцете ми разперват клони всичките ми капиляри и жужат тихичко - "започва нов цикъл" - мантра на живота, по-силна от депресията ми :))))
Искам всеки ден да започвам отначало - и всяко утро да ми дава обещанието, че това е ДЕНЯТ.

Слънцето отпечатва глупава усмивка на лицето ми и ... Хюстън, всичко ще бъде наред!

Дупките в стената

... през тях от време на време прониква по някой лъч и раздухва праха по масата.
Още една дупчица днес - и малко слънчево зайче - Бейрут.

Стари снимки

Днес рових из папките със снимки и намерих няколко детски - мои, на приятели - черно-бели, нефокусирани, очарователни.
Спомних си как любимото ми занимание беше да гледам снимки. Баща ми имаше стар апарат с лента и го употребяваше безпощадно - в резултат на което в гардероба в детската стая има заровени купища снимки, прибрани в една огромна торба. Любимото ми занимание беше да изровя тези снимки от гардероба и да ги разглеждам. Пак от там измъквах и стария грамофон с плочите и пусках любимата ми - с избрани класически парчета - включително "Песента на Солвейг".

И когато накрая на тържественото, почти церемониално преглеждане на спомените, токът изгасваше и родителите ми започваха да се движат като весели призраци със свещи из коридора, можеше да се каже, че съм имала перфектната вечер ...

На тази снимка е Вал (с котето си)


Аз ставам на четири години, а сестра ми става разбойник


А тук никой не може да ме убеди, че краставицата не е микрофон

Miss American Dream

... gone wild.

Пак Бритни, явно стапям нещо натрупаната заварка и отдолу лъсва поп същността ми, но това парче ми харесва. Толкова за госпожица американска мечта.

В сряда летяяяяяя, много се притеснявам, и вълнувам, разбира се. Стискайте палци да няма мъгла :)

Някой ще ми каже ли наздраве?

Какво си представяш, докато седиш сам на бара, а около теб всички така показно се забавляват, или също така показно се депресират?
Седя в ъгъла - буреносен облак, изгонен от стадото със светкавици. И попивам мляко, с мента, с френски. Хвърлям по някой късоглед поглед наоколо. В Билкова е пълно с хора - (с)мътно позната физиономия на единия бар. Нешлифовани диаманти, с черупки от дим, в стъклени опаковки от чаши. Плуват в собствения си алкохолен извор - понеделник вечер.
Някакъв човек се опитва да говори с мен. Старая се да бъда мила и да го изслушам - имам точно 2 минути. Успява да ми каже наздраве. Усмихвам се и си тръгвам.

My man ... my moon

Take it slow
Take it easy on me
Shed some light
Shed some light on things

My moon and me

Намаляваща луна, изчезваща... Обичам звездите, винаги съм ги предпочитала.
Пореден ден, поредно трудно събуждане - все пак по-лесно от заспиването. Трудно заспивам сама :)) Трябва да се науча, голямо момиче съм вече.
Исках да се наплаша снощи и така се подготвих за целта, че вече се ужасявах само като погледнех диска с филма. В крайна сметка той дори не тръгна. Разочарование, зи рок и плетиво за приспиване.
Когато не мога да заспя и се въртя в леглото, отивам на моето тайно място - това, което ме успокоява и унася с нереалността си. Една безкрайна степ с тлъста зелена трева - капки роса по нея. Стоя боса и се взирам в хоризонта към слънцето, което изгрява. Чакам конете...без принцове.

The Revival of Brtitney

О, музо, млъкни, че Бритни изкара нов сингъл.
След като най-после май се съвзе от раздялата с Кевин (ако ме беше послушала, нямаше изобщо да се жени за него - дори аз можех да й кажа, че от лекето мъж не става, а тя взе че и му народи и дечурлига, ама карай, пак й дойде акъла, ако не навреме, то поне преди да е станало твърде късно), тя се появи с ново парче, което, признавам си, ми харесва почти колкото Toxic. За незапознатите ще вметна, че токсик е единствената песен на Спиърс, която харесвам.
Gimme more е покъртително... Надявам се искрено с това "дай ми още", да няма предвид - направи ми още деца, този път близнаци.
За предпочитане не гледайте клипа от наградите на МТВ - прилича на лоша реклама на успокоителни...Изумява ме колко зле може да изглежда човек, докато пее буфо. И коментарът на Сара Силвърман. Велик!!!

Ако господ е DJ, Кид Коала е моят ангел-хранител

Добъъъър вечер, София!
Благодаря, че дойдохтеееее. Не ви чувам! Забавлявате ли сееееееее?

О, да, Кид! О, да, Коала!

Снощи в Ялта - за първи път ми прекрачва копитото там, но впечатленията ми са чудесни. Доколко не съм в час ще ви светне фактът, че първо се опитах да се навра в едно соларно студио в подлеза, убедена, че там е клубът. Но нееее... Лелята ме натири да се качвам нагоре и аз понесох своята дегизирана персона (маскирана като поп икона) към кубъъ. Много ентусиазъм, много нещо. Наколо народ, пийват, говорят си хората, ама аз нали самосиндикално бях, а и вече си бях изпила и двете енргийни напитки, нямаше какво да правя отвън и се втурнах в Меката. Вътре нямаше пукнат човек. Тоест имаше един - аз бях. След около час се напълни. Даже мернах девойчето - дрогарче, което постоянно виждам напоследък. Коалата почна чак към 1 обаче заби просто помрачаващо или заслепяващо, не мога да преценя от всички тези лазери:)))))
Беше си подготвил едни големи листа с пожелания към хората наоколо - написани на български, представете си. И искрено се забавляваше. Както и всички наоколо.

Кажете YEAH!!!!!
Кажете HELL YEAH!!!!!

Ей, другият път да дойдете и вие!

Do you like koalas?

А да сте слушали Кид Коала? Аз не съм (на живо поне). Тази вечер ще пуска в Ялта. Ако не успеете да дойдете, утре ще прочетете тук какво точно се е случило.

В тази връзка отново забравих да дам краткия си очерк за нощта на софийския ъндърграунд на Шипка 6. Бях обезумена от Ambient Anarchist, които уж извършваха нещо като пърформанс, но до свирене така и не се стигна. Издържах около 15 минути, което си е цяло постижение. Имаше интересни инсталации и доста добро представяне на ди джеите на втория етаж. Най-впечатляващ за мен се оказа асансьорът, който се движеше между етажите почти като връзка между нашия и други светове - целият обвит от вътре с розова булана - който преминаваше като парченце от задгробен свят нагоре надолу. А вътре... ако се задържиш на столчето в ъгъла за повече от два етажа, се запознаваш с интересни хора:)
Находчиво, изключително!

До утре, ако съм в състояние да пиша изобщо:)))

Я пали една сигарета и върви да спиш

Алкохол - и то в безалкохолния ми ден (почти де, с две малки бири изключение, но трябваше да се полее талантливата група MINDOWN). В последния момент към моята сияйна компания се присъедини Д., който искаше да поизлезе преди да бъде заточен за две седмици в Сливен (утеших го, че освен роми, там се намира и сливенският женски затвор, като от това видимо настроението светна:). Да обяснявам ли, че към 12 и нещо вече дремех, а когато почнаха да свирят любимите ми Сигарета, едва гледах морно над бара. Няма спор, симпатична група са, но нещо се разминава с представата, която си бях изградила за тях. Може би не е редно да чакаш 6-7 години, за да слушаш на живо банда, която те е впечатлила. Не искам да оставате с впечатлението, че са зле, напротив!!! но не ме трогнаха. За разлика от "подгряващите" Mindown - нова звезда в личната ми класация. Леле какви китари:))))

Иначе - вторник като понеделник...Едва гледам, едва седя, едва се опитвам да мисля - мозъчето ми мърда кротко с двете си гънки и опитва да отлети далече от тук.

music: Hunting for whitches

Е, честито! Вече имам фото, видно от снимката. Отварям on-line галерия.
In a mood for yelling...time to run and run around.