Chapter one - Water

С последните капки съзнание се опита да се отскубне от водната повърхност, но не успя и тъмната вода го погълна. Спомни си, че последно беше в лодката с някакви хора, но така и не можеше да си представи лицата им. Освен това имаше по-сериозен проблем за решаване. Водата, която до преди малко беше спокойна, стана почти черна и въпреки, че нямаше никакъв вятър, в далечината заприиждаха вълни. Първо игриви, черни вълнички, последвани от все по-големи и разпенени бели стени. Справи се с първите, като през цялото време малка частичка от будното му съзнание повтаряше панически, че не може да плува.
А вече виждаше поредната пред себе си. С такава вълна и на брега би се притеснил, а в момента беше сам, незайно къде, в средата на океана, без помощ от никъде. Като в насечен черно бял филм, следващият кадър беше услужливо орязан от изпадането му в безсъзнание. Отвори очи и се оказа на дъното на лодката. По-скоро усети, отколкото видя хората около себе си. Всички мълчаливо бяха обърнали глави към нещо пред себе си. Той се изправи и видя. На половин метър от водата пред тях се издигаше огромна сребриста призма, краят на която се губеше в сивото небе над океана. Преди дори да помисли какво представлява предметът, в стената му се отвори врата и тихичко иззвъня камбанка. Асансьорна шахта! Сиволиките му спътници инстинктивно се отдръпнаха назад. Но не и той. Беше свикнал вече с притегателните сили на любопитството си. Неведнъж то беше взимало решението. Изправи се и се покатери в кабинката на асансьора, без да се замисли за пътя назад, за приятелите си в лодката, за бреговете на океана, за съдбата си. Вратата се затвори и пред него остана само един въпрос: Нагоре или надолу?

Следва досънуване...



Сега като съм почти будна и мога да го осмисля, бих казала, че символите са доволно крещящи и фройдистки и сигурно може да се намери удобно сексуално тълкувание на морето и асансьора, но пък би било толкова прозаично...

Цял ден плувам в тази тъмна вода. Дробовете ми са пълни с нея. Опитвам се да говоря, но вместо това от устата ми излизат изкривени, гротескни звуци. Пяна и водорасли. Удавник, който се мъчи да убеди всички, че е жив. Не съм, не съм... искам да изчезна на дъното, не завирайте тези метални колове за търсене на трупове. Не съм приятна гледка:)
Уф, пак не можах да се депресирам като хората. Стоил донесе сладолед и всичко се усмихна:))))))

Шшшшшшшшшш

shut UP!


SHUT down!

And in the middle I'm just l o o s i n g it.


Ще ми се пръсне главата от толкова разядени основания. Безлични, с издълбани очи на "that used to make sense once" образи върху стените. Стените на малката стаичка, в която се заключвам. Строшена крушка и миризма на прашен плюш. Така е по пълнолудие, всичко е кърваво тъмно.

I need some help here ...

Карма алангле

Кармата е свещена крава. Върви необезпокоявано по улиците и причинява катастрофи.
А знаеш ли, тъпа краво, че тук ядем телешко?


****

Косата ми расте чудовищно бързо. След всяко умиране - с по един сантиметър.






Sugar man you're the answer
That makes my questions disappear
Sugar man 'cos I'm weary
Of those double games I hear

Просветления в петното

Полунощ отдавна мина. Танци, преминаващи във вакханалия, поръчвам си малък вермут, получавам голям. Цялото ми същество се слива с музиката и изпадам във вермутени, ритъмни трансове. Отдавна несрещани хора. Слабости мои, сили мои. Прегръдки и целувки. И сред цигарения дим - ДаН (A.K.A. ако трябва да сведа списъка от приятели и роднини до 3-4, Дан ще е там като мой брат, най-любим мъж и сродна душа). И един тихичък разговор между две глътки. За лекуването на душите. Не знам как е разбрал, но сякаш знаеше всичко. Винаги е било така и почти винаги е намирал точните думи. Тази вечер, обаче, беше 10 от 10.
"За да бъдеш обичана, трябва сама да се обичаш. Не можеш да очакваш от някой да изпитва към теб това, което не си готова да дадеш на себе си. Би означавало заблуда, по-лошо - лъжа."
Ще запомня думите и ще си ги повтарям с неговия глас. Достатъчно силна съм, за да мина сама през това, но колко е прекрасно като има хора като сестра ми, брат ми и Мо, и Наде и Гуг и всички останали, за да намеря причина да остана на светло.

"Искам да благодаря на продуцентите, също така, на автора на музиката от дясно и на ангелите хранители за редовните запаси с нектар."

Този Оскар ще остане на камината като символ на моята НЕТЪРПЕЛИВОСТ.

И пак - Цветница след една година...

"И все пак е Цветница, цвете такова.." - мерси, Илийка, много мило, че ми напомни:)
Миналата година точно на този празник бях най-обърканият човек на света. Днес имам чувството, че всичко се повтаря. Но поне съм подготвена, знам точно как реагира съществото ми на удари. Сигурна съм, че въпреки пропуснатия удар, сърцето ми ще продължи да бие. И може би не днес, може би след седмица, две, месец, кой знае кога, но ще бъда добре. И ще бъда пак тихата спокойна повърхност над заспалия в мен град. Улиците му ще светят тихо нощем - съзвездията Грифон, Вещица и Хипопотам ще показват мястото за потапяне на пришълците. А аз ще се усмихвам, без да ме боли.

"Обещаваш нали?"

Сестра ми ме посъветва да запиша как точно се чувствам в този момент, за да не забравя по-късно, когато нещо се промени.

изпитвам болка. защо си мисли, че знае по-добре от мен какво чувствам аз. ако обичаш някого истински, трябва да го оставиш да си тръгне.

Отрязъци

Събирам мислите си в дълбок съд. Разбърквам ги, прибавям кардамон и ги оставям да втасат.
Разгъвам ги пред мен - дебели са най-много 2 сантиметра. Изваждам формичка звезда и почвам да изрязвам от тях.

Нощното небе не спи, а върху тялото му дупките - звезди.

И кво да я правя тази емоционалност, копеле?

... ми оправяй се.
- Хаха, значи евфимистично ми казваш да си я завра някъде:)

Jigsaw falling into places

... никога не съм предполагала, че така ще ме боли от това "клик", когато всички парченца намерят мястото си.

"Сън за щастие"

Откраднато заглавие...
Откраднато време

Превърнах се в крадец. Напук на моралните ми задръжки и "високи" ценности.
Крада щастие. Свивам чуждо спокойствие. Влизам с взлом и задигам внимание. Опитвам се да докопам нечия чужда любов.

Няма ненаказано престъпление.

Съвсем скоро ще ме опандизят.
А имагинерното ми дургарче ще се върне след цели 24 години скитане, ще се свие в хралупа в стената на килията и ще започне да гризе пръстите ми нощем.

Бе, пич, зарежи я тая!

Линк към песента

Oh Écoutez-Moi Camarade
Laisse tomber cette fille
Tu m'entends
Elle va te rendre malade
Et tu vas souffrir longtemps

Je sais bien que tu l'aimes
Tu lui as donne ton âme
Je sais bien que tu l'aimes
Tu lui as donne ton âme

Ne compte plus sur ses promesses
Elle t'aimera pas
Meme a cent ans
Elle t'a joue la double face
Elle changera a chaque instant

Ce n'est pas pour tes beaux yeux
Au fait si elle t'a pris le bras
Devant les gens
Toi tu veux jouer Romeo et Juliette
Mais elle ne pense qu'a ses amants

Je sais bien que tu l'aimes
Tu lui as donne ton âme
Je sais bien que tu l'aimes
Tu lui as donne ton âme

Tu deviens saoulard
A cause d'une fillette
Toi qui te crois intelligent
Excuse moi vraiment
Tu es bete
Ce n'est pas de ta faute
Monsieur Pigeon

Mais qui est ce camarade?
Je parle seul
Personne n'est la
Alors c'est moi le camarade
Le pauvre con
Et me voila

Je sais bien que tu l'aimes
Tu lui as donne ton âme
Je sais bien que tu l'aimes
Tu lui as donne ton âme

---

Никакъв превод

----

Не ме слушай, пич.
Остани си с нея.
Всички жени си приличат на тъмно.
Що ти е да рискуваш.
Остани си с нея.
Животът е кратък.
Добри жени трудно се намират.
Остани си с нея.

Пролетни размисли относто чифтосването

Четох в блога на Тишо какви са жените, от които трябва да се пазиш.

Отговорно заявявам, че колкото и да не ми се иска, влизам в категорията "побъркани жени", подвид вещици. Това обяснява всичко!

Например защо мерне ме, не мерне някой и си плюе на петите, все едно съм оголила кучешките зъби по пълнолуние и се прицелвам в сънната му артерия. Та аз дори, оказа се, не знам къде е тая артерия. Едва снощи един зоо психолог ме светна за географията й.
Преди си мислех, че е заради очите, даже полусериозно бях решила да си купя кафяви лещи, като за целта се подготвях цяла година, изпълвайки гардероба си с всякакви дрешки от гамата (за да е по-плавен преходът, нали разбирате).

После един добър човек, който ме вози на стоп, ми каза, че мъжете се плашели от такива като мен. Учудих се, че го казва. Дори не ме беше видял - возех се в багажника. Оказа се, че било заради изказването ми. Много самостоятелна съм била. Аз какво да направя! Така се случило. То и аз искам да има кой да ме глези, подарява цветя и "оли, коте, не отваряй тоя буркан с краставички сама, че ще си счупиш ноктопластиката!", ама няма!

И какво ми остава. Ще си взема метлата на рамо, ще опаковам паяжините и сребърната бижутерия, и ще емигрирам в някоя приказка от 1001 нощ.

Изчегъртване на насъбралата се омраза

Как да познаеш името на терзанието?
То се връща всяка нощ и слага бродирана възглавница върху лицето ти.
Натиска и се смее в мрака.

Как да нарисуваш измъчващата, пулсираща мисъл?
Тя е изровила магистрали в главата ти.
Чудовищни детелини, по които кара с 200 километра в секунда.

Как да кажеш СТИГА?
На безименната и без-образна своя същност...

Когато ми се крещи

Има такива моменти. Когато се чувствам по-вглъбена от всякога. Около мен тишина и самота. И тогава искам да пея заедно с Бьорк с пълно гърло. Да кажа всичко, което стои скътано в забранените кътчета на мозъка ми, оградени с яркожълти ленти с надпис СРАМ.

И сега съм тук в моето измерение, в единствения момент, който се разтяга между два часа, и искам да изкарам всичко от склада, да скъсам лентите, да крещя и пея. Да бъда себе си. Без да се страхувам, че някой ще ме нарече сантиментална, мизерна, нещастница.

Искам: ....

- Да обичам с цялата си душа.
- Да не познавам самотата.
- Да очаквам утрешния ден с нетърпение и жажда.
- Да знам, че някъде съществува мъжът, който ще ме обича истински и ще се осмели да бъде с мен (при това няма да е плод на въображението ми).

И да бъда тази песен.

Eternal sunshine of the spotless mind

Ще отида в книжарницата на ъгъла.
Ще си купя най-голямата гума - за предпочитане с картинка на динозавър върху нея - и да мирише на ягода.
Ще я допра до челото си и ще изтрия всички спомени.
После ще си купя млечен шейк и ще си представя, че съм щастлива.
И няма да обръщам внимание на странния вакуум в стомаха ми, който ме задушава...

The space between

You cannot quit me so quickly
There's no hope in you for me
No corner you could squeeze me
But I got all the time for you, love

The Space Between
The tears we cry
Is the laughter keeps us coming back for more
The Space Between
The wicked lies we tell
And hope to keep safe from the pain

The Space Between...

Доверие?

Моля на вашето внимание - патка-психопатка. Аз съм най-доверчивият човек на света. Кажете ми нещо и ще ви повярвам. Толкова искам да ви повярвам, че дори нищо да не ми кажете, ще си го измисля и ще повярвам в него. Понякога си мисля, че с мен се прави социален експеримент. Колко удара може да понесе пенядата във форма на ПАТИЦА. Ами изводът е - бая. Но на пенядата й втръсна. А на патката й поникнаха зъби. Така, че край с експериментите. Обявявам партията на СВОБОДНИТЕ ЛАБОРАТОРНИ МИШКИ И ПАТКИ за сформирана. Засега съм само аз вътре, но ако има желаещи да се присъединят и да избягат от лабиринтите си, да пишат!

Всичко ОТИДЕ по дяволите

Чудя се изобщо дали ще мога да дишам спокойно някой ден...до някого (освен до теб).
Нещастна съм, почти до лудост, от тази ужасна обреченост.
Стоя вцепенено и си мисля, не може да се случва отново, не може. И осъзнавам, че някой е изстрелял в мен малко топче, пълно с отрова, която се изпуска в лимфите ми всеки път, като започна да се страхувам. Заразява ме със съмнения, свива ми душицата, слага ми маската на смъртта и започва диво да нашепва - хайде, време е, махай се преди да си изгубила последната си капка самоуважение. Ей, ненормална съм вярно. Никой не бива да се приближава до мен. Трябва да внимавам повече. Да не допускам никого близо, прекалено близо...
Is it love?
Опитах ли се да изрека думите този път? Не... Никога няма да повторя тази грешка.
Не съм ничия, няма и да бъда...
Аз съм отровната половина на онази ябълка, от която заспиваш 100-годишен сън.

Десет начина да разкараш гаджето си

На вниманието на тийн аудиторията

Всъщност синтезирани до няколко основни похвата. Дано са полезни на всички:))

Реплики:

1. Първата и най-добрата от всички всъщност е пълната липса на реплики. Прекратете комуникацията. Ако изберете тежък за него (нея) момент, ще имате 100-процентов успех.
2. "Ох, спи ми се. Много съм уморен (уморена)." Тази реплика е много добра, обаче трябва постоянство, ще отнеме поне седмица. Но ако я повтаряте упорито всеки ден по няколко пъти, успехът е гарантиран. Накрая съществото ще се сети, че ви уморява и ще ви остави на мира.
3. "Ми, оправяй се сам (сама)". Тези, които са по-сигурни във физическото си превъзходство при евентуален бой, могат да вметнат репликата по време на секс и да захъркат артистично:))))

Действия:

1. Разбира се най-добрият начин си остава бездействието. Колкото сте по-апатични, толкова по-добре.
2. Той (тя) ви е на гости - идеалният начин е: Оставяте го (я) да се забавлява както намери за добре и почвате да чатите по скайп (за предпочитане с пичове - голи до кръста или мацки, проснали се по цици в аватарите си) или да поствате в любимия си форум. Необходимо е пълно съсредоточаване. Трябва да внимавате да не обръщате НИКАКВО внимание на половинката, че току реши, че има за какво да остава тази вечер. Модификация на това действие е да му (й) пуснете филм и да заспите демонстративно. Ако не си тръгне, значи е пълен тъпанар. Или пък малоумен влюбен кос.
3. Забравете всякакви подаръци. Никога не черпете, не гответе, не си давайте зор дори да измисляте каквото и да било забавно нещо, което да правите заедно. На вечния въпрос на половинката "Какво ще правим довечера?" отговаряйте твърдо "Умора ме е налегнала, викам да изгледаме едно филмче вкъщи. Що не купиш пуканки и не ми лакираш ноктите на краката, докато дремя пред компютъра?"
4. Юрнете се в сайтове за запознанства. Но трябва да сте сигурни, че чавето ще ви хване. Иначе може пък и да свалите нещо куул и да преминете към по-драстичните мерки, посочени долу.

Ако въпреки всичките ви усилия г-то не се е сетило да отлети, специално за вас (тежки случаи такива) - просто му (и) кажете, че от вас любов няма да получи, и че е най-добре да си хваща пътя, докато е време.

Айде, и ако проработи, да почерпите, че докато синтезирам правилата, голяма веселба беше.

The cure and the cause

Don't take your love away ...


Just a few things before I head on my way
You are wonderful and good when you want to be
You are what I want but not what i need
And you are no good for me
But you are the cure, oh yeah, and you are the cause of my blues
Cure me, cure me....


Толкова дълго търсих тази песен! Докато не чух най-после правилно думите и готово. Открита е.
Приятно слушане:)))))

Строшена китайска вазичка

Падна лекичко, много бавно и напълно безшумно се разпадна. След това видях, че всъщност е била счупена много отдавна, но някой се е опитвал да я залепи. Не ми е мъчно, вътре няма нищо и без друго. Беше ми спомен от един човек, който някога, не помня вече кога, много обичах. Тази сутрин почти си тръгнах...Страх ме е, че скоро няма да поискам да се върна.