Сеячът

Всяко семе, което сея в теб, пониква бързо.

И ето - от ръцете ти стърчат клоните на моите съмнения.

От устата ти се вие коренът на моята тъга.

От очите ти валят листата на недоразуменията, а стъпките ти рисуват все същата дума - разлъка.

Dare, change!

Карма алангле

Кармата е свещена крава. Върви необезпокоявано по улиците и причинява катастрофи.
А знаеш ли, тъпа краво, че тук ядем телешко?


****

Косата ми расте чудовищно бързо. След всяко умиране - с по един сантиметър.






Sugar man you're the answer
That makes my questions disappear
Sugar man 'cos I'm weary
Of those double games I hear

How imortant is to find a husband?

Преди време се чудех и маех как една позната, навършвайки 28, изчатка и се взе с човекоподобно, от който съюз се пръкна едно некрасиво и лишено от любов дете. Тогава реших да си върна биологичния часовник в магазина (или поне да го закова на 23:))) Сега разбирам, че съм закъсняла с две години, хахахаахахах.

99 стаи

Преди години бях попадала на този сайт и след това безславно го забравих. Днес, благодарение на Ели, ето го и него.

Интересният проект 99 стаи ви потапя в уникална и психаделична атмосфера, от която ви побиват тръпки и наляга желание да излезете скоростно на слънце, както и да проверявате под леглото дали не се е свряло някои измъчено чудовище.

Стая 26 ми изкара ангелите!

Що ти е Мюзик Айдъл, върви на караоке

Не бях ходила от почти година (от именния ден на Жоро, всъщност) и все крънках обкръжението да се закараме до Вчера някоя вечер. Е вчера най-после бяхме във Вчера:)
Отдавна не бях се драла така. Най-хубавато на такова място е че можеш да пееш, крещиш и това се счита за нормално. Аз се пробвах два пъти - първият нито знаех текста, нито мелодията на песента и добре че беше Драго (О,бессссссссценннииииииииииииии!) и на мен не ми оставаше нищо друго освен да църкам покрай него. Вторият ми опит обачееееее (напълно в стил пиян хипопотам), беше с Шоколад и Свилен на фона, който така ме бъркаше, че препусках от тоналност в тоналност като надрусан с екстази хамстер. Мани, смехория.
Не се бях смяла толкова много от незапомнени времена. Като прибавим и виц маратона в Дивака в ранни зори, може да се каже, че навъртях към 3 часа хилеж и пеене.

Има нещо в караоке баровете, което ги различава от всички останали места за пиене, пушене и музика слушане. Ставаш особено близък с народа около теб, всеки се чувства като на сцена и влиза в някаква малка роличка, в която по презумпция липсват преградите с хората наоколо. Абе, с други думи - сърдечно се получава.

Car pool или как да дишаме по-добре в София

На този сайт, който представлява форум по-точно, може да се обедините и пътувате със симпатичните хора, които са намерили място в колите си за вас. И днес пътувайки с рейса броих колите по Цариградско шосе, в които имаше повече от един човек. Мисля, че имаше около 10-тина (под повече от един човек, разбирам - двама).

Хвърлете едно око, няма ли в този форум някой съсед, който всеки ден пътува по Вашия маршрут, слуша хубава музика, знае няколко весели случки и е готов да ви достави по предназначение:)

Чувала съм, че този начин на придвижване е нещо нормално в Германия - не само в претъпканите градове, а и навсякъде.
Да не пренебрегваме и възможността да се запознаеш с нови хора, току-виж се окажат безценни:)

Диагноза - суицидно-хомоцидни пристъпи на вдъхновение

Снощи разбрах, че вдъхновението може да бъде освен заразно, и смъртоносно.
Нали знаете какво казва Пратчет - че вдъхновението били някви частици, които бомбардирали нечии нещастни глави и само при невероятен късмет, може да уцелят тази на Леонардо, Рафаело и другите от костенурките нинджа.
Е, в моя случай, добре че са улучили мен, защото ако бяха попаднали върху Волен, щеше вече да е на опашка пред бръснаря за чифт хитлерстки мустачки.
След сравнително безобидното занимание по пилатес, от което сега ме боли вратът (никога няма да се сетите от кое упражнение), и което с нищо не предвещаваше последващите събития, в главата ми се зароди плаха мисъл във форма на керамичен морков - курс по керамика!
По някаква абсолютна случайност, оказа се, че ей сега има един такъв и коя съм аз, че да пропусна (това с грънчарското колело ми е стара еротична фантазия:)))). Пришпорих с пълна магарешка след моркова, оставяйки Надето с репликата й - "Ей, ти кат Хамериканките!" (какво точно имаше предвид, все пак не съм тръгнала на курс от вида на "Как да получите оргазъм с въображемия си идеален партньор", ама нейсе, знам, че ми мислеше само доброто).
Самият курс беше сравнително безопасен - явно запознати с тресящата ме напоследък омраза към тълпата, ми дадоха само дървени ножове. Не че щях да се нахвърля да режа скалпове и да крещя "Мрете презадоволени пачи!", все пак момичетата бяха приятни - коя се оплакваше, че иска да си направи шадраван от глина за ремонтираната си къща, друга, поясняваше, че ще стои 9 дни в Йордания, а трета пърхаше, че е записала магистратура в някъв лондонски университет. Бе, просто да ги разцелуваш. И още нещо - нямаше грънчарско колело. Слава богу, иначе нямаше да мога да отговарям за постъпките си.
Без особени жертви и поражения върху човешкия род, се прибрах с бодра стъпка, но тъй като керамичният курс някак не задоволи потребностите ми от творческа изява, реших, че ей ся, преди да мина през тоалетната, трябва да изпека няколко моделинови формичики. Набързо спретнах една доза - едни красоти - не мога да ви опиша, да ви покажа също не мога (ще разберете само след 3 реда защо) и ги пъхнах в печката (110 градуса за 30 минути според упътването, дадено ми в Слънчоглед). Седя си, гледам Омагьосана, и надушвам нещо гнило, ама не в Дания - доста по-близо - в собствения ми добре де, наетия ми апартамент. Скочих с най-ужасната картинка в главата си, която отваряйки вратата на кухнята, се превърна в реална сцена от плът и кръв, тоест дим и смрад, по-подходяща за Виетнам преди 40 години след поредния експеримент с химическо оръжие. След като се надишах порядъчно с токсичния дим, който галено вече наричам "моят моделинов смърдящ унищожител", успях да спася тавата от прогаряне, да отворя прозореца и да погледна в какво са се превърнали "курабийките" ми. Направо сълзи ми избиха при вида на овъглените им тела. Най-вероятно сълзите бяха от дима, де.
Предупредих разтревожения ми съквартирант, че правя опити с нов боен газ, който като го продам на американците, ще ни направи баснословно богати и ще можем вече да наемем човек, който да залепи тапетите в кухнята. За по-убедително му дадох да подиша малко, и тръшнах вратата, за да не се пропилява безценната стока.
След толкова експерименти вчера, днес мисля да си почивам, да си държа и двете ръце върху клавиатурата и да не правя нищо друго, освен кротко и мирно да си утъпквам новите бродирани пантофки.

Сега сериозно предупреждение - ако купувате от този моделин, и ако сте достатъчно смели, за да го печете, стойте неотлъчно до печката и внимавайте. Отровният газ е мой патент и не желая да го давам на друг!

Утидох си млада и зелена

Чесно ви хортувам- ипидемия
са разрасна ф селуту пу мен.
/Туй е кату кучишката тения-
ту в далак тъ удря, ту ф курем.
Някуй прасва ги ф ипиндисита,
почва ги напъва къту зор./
Видат ли ма, дажи неумита,
са улюбват. Ко да кажа- мор!
Толкус убус га я сбрах, бе Боже-ей,
чак излишну ми виси фстрани.
С фустата я стягам, съ тривожа,
чи иргенти ни ша умори.
Колю нека лока ф оримака,
негу ши гу тръшна най-пудир.
Кък пиян упашката да чака-
ши ми гу докарат на буксир.
Колкут пъти мина прис мигданя,
бързо джапвам ф кроул, или ф брус,
ачи найти ли каква ши стани,
ку заваря некуй афтубус?
Въй, утиди! Ши съ навъргаля
оня ми ти грацки кьопаф мъш.
Кът градушка земат да привалят.
Из Кратунци кът мъ видат- дръш!
Нямам си, ма никъква придстава,
ни ълтернатива мъ гризе,
аку красивея йошт такава,
ко ши прая? Лягам - ши са мре!

Утидуф, чи съ ни видях...

Хахаха, това искрено ме разсмя още рано-рано днес. Поздрав за всички лепи моми, дето се навъртат покрай тоз блог. И много бЛагУдарности без вулгарности на изпращачката Мо.

Един слънчев ден

Днес бях на адмишън тест към ЕПСО. Въпреки, че някои от въпросите ме хвърлиха от и без друго невисоката и неамбициозна скаличка, на която бях кацнала, не мисля, че беше трудно. Но резултатът си е същият - понамокрих се на прилива.

В магазина за техника си говорихме за преходници, канали и звукови ефекти с Джони Пенков. Мил човек. Мислех да му кажа, че ми е симпатичен, но се уплаших, че ще го смутя. Следващият път като го видя на улицата, ще го поздравя непременно.

Иначе специален поздрав с това любимо парче на the knife, изпълнено от Хосе Гонзалез.

Платон и Аристотел преди да се родят

Една странна и много точна интерпретация на мита за пещерата.

Благодаря на Даньо, за която :)

Пролетната песен на птиците

...разказва за раждането на тревата. За магнитното поле на любовта, което ме държи прикована към земята. В ръцете ми разперват клони всичките ми капиляри и жужат тихичко - "започва нов цикъл" - мантра на живота, по-силна от депресията ми :))))
Искам всеки ден да започвам отначало - и всяко утро да ми дава обещанието, че това е ДЕНЯТ.

Слънцето отпечатва глупава усмивка на лицето ми и ... Хюстън, всичко ще бъде наред!

Стари снимки

Днес рових из папките със снимки и намерих няколко детски - мои, на приятели - черно-бели, нефокусирани, очарователни.
Спомних си как любимото ми занимание беше да гледам снимки. Баща ми имаше стар апарат с лента и го употребяваше безпощадно - в резултат на което в гардероба в детската стая има заровени купища снимки, прибрани в една огромна торба. Любимото ми занимание беше да изровя тези снимки от гардероба и да ги разглеждам. Пак от там измъквах и стария грамофон с плочите и пусках любимата ми - с избрани класически парчета - включително "Песента на Солвейг".

И когато накрая на тържественото, почти церемониално преглеждане на спомените, токът изгасваше и родителите ми започваха да се движат като весели призраци със свещи из коридора, можеше да се каже, че съм имала перфектната вечер ...

На тази снимка е Вал (с котето си)


Аз ставам на четири години, а сестра ми става разбойник


А тук никой не може да ме убеди, че краставицата не е микрофон

Miss American Dream

... gone wild.

Пак Бритни, явно стапям нещо натрупаната заварка и отдолу лъсва поп същността ми, но това парче ми харесва. Толкова за госпожица американска мечта.

В сряда летяяяяяя, много се притеснявам, и вълнувам, разбира се. Стискайте палци да няма мъгла :)

Някой ще ми каже ли наздраве?

Какво си представяш, докато седиш сам на бара, а около теб всички така показно се забавляват, или също така показно се депресират?
Седя в ъгъла - буреносен облак, изгонен от стадото със светкавици. И попивам мляко, с мента, с френски. Хвърлям по някой късоглед поглед наоколо. В Билкова е пълно с хора - (с)мътно позната физиономия на единия бар. Нешлифовани диаманти, с черупки от дим, в стъклени опаковки от чаши. Плуват в собствения си алкохолен извор - понеделник вечер.
Някакъв човек се опитва да говори с мен. Старая се да бъда мила и да го изслушам - имам точно 2 минути. Успява да ми каже наздраве. Усмихвам се и си тръгвам.

Авокадо

Преди няколко години опитах за първи път и бях отвратена, до преди 10-тина дни, когато, подтикната от афродизиачните писаници на Исабел Алиенде, спретнах Гуакамоле. Е, сега не мога да се отърва от този вкус. Прекрасно е! Знам, че вкусът еволюира, но само за някакви си 3 години, ей такова чудо не ми се беше случвало.
Освен всички свойства, с които е "наблъскано", придава уникален вкус на бъркоча, който спретвам.
Освен това има най-изненадващата сърцевина, която отприщи въображението ми :))))

Личен повод

Съвсем между другото миналата седмица станах на 28. Вече официално прекрачих в редиците на затормозените и депресирани 28-годишни нечифтосани момичета. Явно заради това напоследък не мога да спя (този биологичен часовник тиктака оглушително:)))).

Така и не усетих кога пораснах тоооолкова голяма, едва минавам през вратата, но какво да се прави - всяка възраст с нейната отговорност. И пак витае онова усещане, че нещо ей сега ще се случи...
Снимки от празнуването тук.

И последните ми творения, които подарих, разбира се...


Зациклих на тема маски - домина.

Събота - трески, дим и пържени картофи

Събота вечер.
За някои хора това вълшебно словосъчетание сигурно поражда приятен гъдел под черния дроб (или в него в неделните утрини). За други е поредната опция да се впишат в класическата снимка на "вечерта на един двайсе и незнамколкоси годишен младеж" и да окичат колана със скалпа на някоя "обезчестена девица". При всички случаи менюто задължително включва бързо похапване в кръчме до 8-9, плавно запиване в приличен бар и за най-издръжливите - танци, свалки, пияни шматки и други екстри в някой "порно" клуб по трасето.
Как да устоиш на този примамлив коктейл?

Уви, посърнало мога да заявя, че не само устоявам, ами и гледам да го избягвам. Напоследък цялото общуване, което опитвам да практикувам, не ми се отдава. Думите ми пропадат в някакъв ров, който дълбая от бая време. Не ми се пие, не ми се ядат престояли пържени картофи в студена кръчма ("Бохеми" на Попа - отврат, да не сте стъпили там! - предлагат жива бира, а такава няма, в помещенията е студено, манджите са от обяд, а цените избиват бутилките по стените), не ми се запознава с никой, не ми се говори с близките ми хора. Някакво задълбаване в собствената ми изровена дупчица - в очакване на второто пришествие (само че за разлика от руските сектанти не вярвам, че ще дойде).
И тъга...
Снощи, след като се опитах да заспя (опитите продължаваха безуспешно докъм 3 часа), реших нещичко, което ме накара да се чувствам по-добре:
- ще спра да пия за известно време
- ще мисля за другите преди себе си
- ще опитам да пренебрегна егоцентризма си
- ще наблягам повече на уроците си по френски
- ще радвам хората около себе си
- ще се обадя на мама по телефона
- ще ходя на йога редовно
Дълъг списък стана, а уж не е нова година. Това са обещанията преди да навърша 28. Толкова скоро е...
А мъглата беше превърнала града в кадър от приказка - застинал и приглушен и блърнат кадър.

Колко струва полетът на ума?

По мои изчисления - нищо - едно листче с написана на него 4-цифрена сума, която по всяка вероятност е по-малка от едномесечната заплата на някои мои познати. Но до какво доведе това дори неосребрено листче - един разплакан от щастие човек (майка ми, след като й казах, че ще ходи до Венеция, иска, или не), един спокоен човек (аз, че ако се наложи да отплавам нанякъде в бурното софийско море, поне ще мога да се задържа над водата за месец - два), няколко доволни хора (приятелите, споделящи радостта ми).
И всичко това, заради хартийка без никаква стойност. И си мисля, кое е признак на бедност? Това, че се радвам като невидяла на някакви парици или че смея да правя планове за душата, само когато мога да си го позволя. Нима няколко цифри, написани собственоръчно от мен на лист хартия могат по този начин да направят света толкова прекрасно, вълнуващо и достижимо място.
Утре ще си напиша ордер за петцифрена сума и ще помечтая 1 час. После ще скъсам глупавата хартийка и ще се опитам да се убедя, че не ми трябват пари, за да пускам душата си на воля.

Есен - името ти е Червен

Цял ден днес вали. Небето е придобило един болнав оттенък и ръми ли ръми. И въпреки това е прекрасно. Дърветата улавят минималните разсеяни лъчи и блестят в жълто, а аз се чудя кои за мен са символите на есента - ранно стъмване, дъжд, жълти дървета, червени листа, нарове, а калинките отлитат на юг.
Красиво е...

В отговор на Лени

В отговор на коментар, а пък стана пост.
Извинявам се, ако съм потвърдила това нелепо приравняване на категориите дебел=грозен с несериозния си пост от вчера. Той беше създаден, без в него да се влага какъвто и да е смисъл освен цитатиране на глупави и "общоприети" фрази, които хората от различни страни си разменят на по бира. Мисля, че мнението ми за това да си уникален и различен съм излагала и друг път.
Като представител на тази категория хора (доста изявен при това) винаги ме е вбесявало отношението към жените в България (и в другите страни), както и на самите жени към телата им - като към предмет, който трябва да има определена форма, за да се продава по-добре на пазара. И толкова се радвам на хора, които успяват да разбият този порочен кръг на глупост и ограниченост и да се обичат каквито са, а не каквито трябва да бъдат според някакви плакати.
Грозното има много лица. Никога не съм го приравнявала на килограми. Признавам си, че съм изпадала в слабост да мисля, че щом съм по-дебела ще бъда нещастна и ще умра самотна и изядена от кучета (което е пълно малоумие). Мислела съм и че съм грозна. Понякога ми се е струвало, че съм грозна, само защото имам целулит. Друг път, ми се е струвало, че съм чудовище, заради кратерите по кожата ми.
Явно това е по-лесният начин да си обясня защо не съм обичана и желана, защо по дяволите не ми върви във връзките ми. А уж имам акъл в главата си. Но тези мисли показват единствено само моите стени, как съм позволила на някакви чужди мнения, изразени по един или друг начин да ме накарат да им повярвам и още по-лошо - да се чувства УЖАСНО ЗЛЕ, как съм избрала лесния път да обяснявам несполуките си в живота (вместо да се вгледам по-добре какви са истинските ми недостатъци). Признавам, че имам проблем. Но се боря с него и наистина смятам, че трябва да ценим своята уникалност - това кои сме, колко чудесни хора сме всъщност, защото НАИСТИНА ГРОЗНО е да сме ОГРАНИЧЕНИ, ПОСРЕДСТВЕНИ, ЖЕСТОКИ, БЕЗСЪРДЕЧНИ. Такива хора никога не биха ми се сторили красиви, каквато и външност да притежават.

И последно, напоследък много ме вълнува темата за анорексията и за крехката женска психика, когато въпросът опре до липса на любов към самите нас. Държа да пусна линк към това видео.