To protest or not to

Бях на протеста днес за около час.

Застанах до огражденията в пенсионерската група - не малко възрастни хора - огорчени, притеснени, излъгани - кротко и спокойно си говореха помежду си за подбудите си. Основно искаха да излезе някой от парламента - да ги види и чуе. "Къде са софиянци сега?", "Напълниха гушите, децата им мутри, затова ги няма.", "Защо биете децата?", "Гражданска война направо", "Да изпушим по цигара, господа полицаи." и други подобни фолклорни мотиви.
И разбира се нямаше да е истински протест по български, ако не се изопачи и опорочи максимално (ще си прочетете новините). Това, което видях на място е, че полицията беше провокирана от снежни топки и няколко пиратки. В резултат на тези явни и опасни действия на куп деца, цял кордон полицаи се вклиниха в тълпата и започнаха да блъскат с палки по щитовете, да разгонват възрастните хора и мирно протестиращите като животни, хващаха си по някое лапе и го настаняваха на бордюра зад колите за кротко поступване. От което става ясно, че трябва по-често да има мачове, за да може децата да изливат агресията си на друго място. И че полицията трябва да прави разлика между въоръжено нападение и безобидна агресия.

Но сега е моментът да кажа, защо бях там. У нас се налага да се борим за гражданското си общество - не за изслушването на мнението му, за съобразяване с исканията му, за търсенето на справедливостта. Борим се за самото му съществуване.
Докато апатично се примиряваме и роптаем помежду си, за пореден път обмисляйки в коя държава да емигрираме, вместо да протестираме срещу наглостта и безхаберието в управлението, ще си заслужаваме всяко следващо правителство от първия до последния заместник министър:) И внимание в държавата на електората ще ни се обръща само по избори.
Необоснованите вандалски действия на тълпата са достатъчно основание да не присъства човек на протеста (също такива основателни причини са работното време, обядът с колеги, заледените улици, капещите козирки, апатията). Но как иначе ще покажете на себе си самите, че ви пука, че искате промяна?
Сериозно се замислям дали да отида и утре. Не съм вандал и не желая да бъда причислявана към някаква тълпа, която идея си няма какво съсипва. Но и не мога да си позволя да притръпвам и да гледам на всяка следваща изцепка, заменка, 13-та заплата, далаверка, провален инфраструктурен проект, политически гаф, дискриминация и средновековно тесногърдие като на нещо напълно закономерно...

Иначе днешният протест беше като трагедия от Шекспир. Главните герои (ултраси и полицаи) си имаха роли, които бяха изиграни къде добре, къде по-зле, а на останалите, които се оказаха публика на спектакъла, ни остана да клатим с глава и да се питаме:

Да протестираш или не, това е въпросът...

Един истински прочувствен разказ от Калин:)

Proud to be?

След седмица на почти масова истерия, в която мненията за организирания гей прайд се фрактурираха на няколко групички, основните от които : "Ненормалници! С какво ще парадират? Защо ни навират своята различност?", "Хм, голяма работа, има европейско по футбол!", "Разбира се, че ще участвам - най-после да подложим на тест българската толерантност.", и разбира се популяризирането на Боян Расате - светецът на българската църква, морал и средновековна глупост, на 28-ми все пак прайд имаше. Убедена съм, че ако не бяха истериите на милите ни новинарчета, които се чудят от коя мандра да изкарат сензационна новина, общото впечатление от шествието щеше да е за групичка от около 100-тина нахилени човека с балони и цветни знаменца. Вместо това, беше направено всичко възможно да се създаде НОВИНА - полиция, журналисти (според мен на хомосексуален се падаше по един журналист) и разбира се ВРАГЪТ - в храстите, под мостовете, в малките тъмни улички - "страшните хомофоби" заредени с бомби, ярост и справедлива мъст. Поне това видяха хората по телевизията, в сайтовете (тук помествам снимка на Георги Димитров от Netinfo)
Днес.бг, Нетинфо.
"По целия си път хомосексуалистите бяха обстрелвани с камъни, бутилки, бяха хвърляни бомбички и коктейли "Молотов".
Да му се не види, аз също участвах в прайда, но такова чудо не видях:) А, да и благодаря ви Днес.бг, че като участник в шествието вие определихте сексуалната ми ориентация (само между другото - разберете най-после, че терминът е "хомосексуален").
В последствие говорих с познати, които се определят като хомосексуални и които категорично се обявяваха против подобни показни мероприятия - само не можах да разбера аргументите им - срам, страх или разумното мнение, че не е нужно да привличаш внимание към себе си.
Прайдът, както го видях:
Около 150 човека ("хомосексуалистите" - о, невероятно, но факт! - изобщо не се различаваха от хетеросексуалните, затова прощавам на Днес.бг, че са определили всички като "гейове":)))), 40 фотографи, не броих полицаите, но бройката им гони тази на "новинарите", така че като цяло колоната беше внушителна.

Тук виждате 4 много страшни и морално пропаднали девойки:) Моля, не позволявайте на дъщерите си да гледат тази снимка - има опасно излъчване и може да ги повреди...

Прайдът беше издържан в класически стил "дъга" - тук поне стилистите не могат да надават вой:)

Лозунгът беше:
За тези, които не го разбират - моето скромно тълкувание - всички сме членове на голямото човешко семейство, вместо да си губим времето в безсмислена омраза на каквато и да било основа - расова, сексуална, футболно отборна, политическа, идеологическа....можем да се разходим заедно по улиците в този ден и да покажем, че се обичаме:)

Откъм произшествия - две бомбички (едната падна точно до мен, но се измъкнах навреме - общо впечатление, че е Нова година - а така се надявах на заря:), запалена бензинова ивица пред шествието - ала Бейрут, на едно място полицаите подгониха групичка мъже в градинката, журналистите превъзбудено търчаха и снимаха, взимаха се ексклузивни интервюта "Не ви ли е страх?", "Защо сте тук?", "Гей ли сте?" (не, не ме е страх - никой няма право да ме плаши... тук съм, защото имам право да покажа, че не виждам разлика между хората .... не, не съм, но какво значение има изобщо?).

Една тъжна констатация - седмицата на НЕтолерантността успя да активизира доста хора (изключително мъже), които намериха в какво да излеят агресията си. Това е сигнал, че нещо не е наред, когато се връзваш и играеш по свирката (да ме прощават последователите на Боян Расате за твърдия намек тук) на популист и провокатор, който официално заявява, че не се интересува от закон и право и който те призовава да мразиш, биеш и отричаш. Защо е по-лесно да бъдеш хейтър в България, отколкото да осъзнаеш, че всеки има право да бъде, просто да бъде? Време е за парад на комплексираните, смачкани, агресивни и ограничени хора. Моля, покажете се, ние ви обичаме!

На 29-ти юли в Истанбул завърши СЕДМИЦАТА на gay pride - ето как изглеждаше шествието там (само уточнение - ексцесии не е имало, а организацията им е на път да бъде забранена и да, и те не носят розови прашки, язък! :) Коректността изисква да посоча, че тук е отразено събитието от преди година.



И по български...

И в края на репортажа "И сега една по-приятна тема - в Русе започна кастингът за Биг Брадър 4" - ох, без коментар просто...

Нова телевизия - Вениииииииии :)))


Писмо до мама от Вени:)
Отзвук в Openly Feminist
Една хубава статия в Дневник.
И тук - препоръчвам!
Галерия - мои снимки от парада.

Таро за събуждане

На фундаменталния ми въпрос тази сутрин "What the FUCK is wrong with me?" получих доста съдържателен отговор.И на вас ли ви се набива странното присъствие на мечове в картинката:))))


Ще ходя да кръводарявам, дано не ме върнат. Искам да източат половината ми кръв, заедно с пулсиращите ми мисли и негативна енергия. Да ме изпразнят чисто физически от заразата - терзание. О, благословена игла...

Ще паднат ли седемте рилски езера

Чудя се какво да отговоря на въпроса на Мишел след снощния протест.
Поредната проява на гражданското ни общество. Общество, наброяващо 100-тина души. Не ме бива в броенето, съжалявам ако посмалявам бройката.
Имаше полицаи. Беше проведен един контролиран и милиционизиран протест. Много цивилизовано. "Сега може да пресечете", "Сега не може да пресичате". "Скандирайте сега". Колите минават, хората си вървят по пътя, някои се засичат по средата на пътеката и щастливи, че се виждат опитват да правят задръстване. Но полицията си беше на мястото. Не бяха груби. Бяха изключително прецизни. "Спазвайте закона!". Ако им кажат да отидат и предотвратяват незаконния строеж на езерата, дали ще са толкова изпълнителни пак? На кой му се озорва, заради някъв осакатен пейзаж?

Тъжно ми е. Не мисля, че ще има отзвук. В интернет (мерси, Валя). Телевизор нямам, за да видя какво е мнението на медиите. Медиите, призвани да ни дават цялата информация, в търсене на истината. Приказки за лека нощ в осем без 10.


Представете си, че съществува и друг свят. Малко по-различен от личния ви "цикъл на Кребс". Той не свършва с паркирането на колата пред входа и включването на телевизора. Главното действащо лице в него не са вашите "проблеми", нито "човече, Клюнът е маниак" или "пусни едно смс-че за мюзик айдълчето".
Свят, който също е ваш, но лека-полека забравяте, че съществува. В него има зъбати диви планини, обширни полета, невинност. Спомняте ли си я. Невинността? Свят, в който имате силата и възможността да крещите и казвате какво мислите. В който ви пука къде се е скрила истината и гневът е справедлив и овъзмезден. И никой не смее да извива ръцете ви.

Изчезва чистотата в душите. Мартенският сняг не успява да скрие грозната разкопана картинка.
Как така всички повярваха, че "нищо не зависи от тях?".

Пролетни размисли относто чифтосването

Четох в блога на Тишо какви са жените, от които трябва да се пазиш.

Отговорно заявявам, че колкото и да не ми се иска, влизам в категорията "побъркани жени", подвид вещици. Това обяснява всичко!

Например защо мерне ме, не мерне някой и си плюе на петите, все едно съм оголила кучешките зъби по пълнолуние и се прицелвам в сънната му артерия. Та аз дори, оказа се, не знам къде е тая артерия. Едва снощи един зоо психолог ме светна за географията й.
Преди си мислех, че е заради очите, даже полусериозно бях решила да си купя кафяви лещи, като за целта се подготвях цяла година, изпълвайки гардероба си с всякакви дрешки от гамата (за да е по-плавен преходът, нали разбирате).

После един добър човек, който ме вози на стоп, ми каза, че мъжете се плашели от такива като мен. Учудих се, че го казва. Дори не ме беше видял - возех се в багажника. Оказа се, че било заради изказването ми. Много самостоятелна съм била. Аз какво да направя! Така се случило. То и аз искам да има кой да ме глези, подарява цветя и "оли, коте, не отваряй тоя буркан с краставички сама, че ще си счупиш ноктопластиката!", ама няма!

И какво ми остава. Ще си взема метлата на рамо, ще опаковам паяжините и сребърната бижутерия, и ще емигрирам в някоя приказка от 1001 нощ.

Да ви се намират дребни?

Не, няма да се правя на циганче и да прося по "10 стинки, ма како, бог да та поживи", а ще споделя какво ще правя всички тези жълтички, които съм събрала от известно време.


Умишлено ги събирам в гърнето. Мислех си - така и така в магазина няма как да ги пробутам, нито ще тръгна да купувам винетки с тях, най-добре да ги заровя в задния двор.
По телевизията (ах този прозорец към от-въд-ното) научих за тази акция и беше отговорено на всичките ми терзания.
Преустановявам търсенето на златен прашец - трябваше ми за отглеждането на новия подобрен вид паричково дърво (точно взех патента от Буратино) - и на първи юни просто ще изсипя гърненцето в касичката на инициаторите.

Новините от деня...

... които ме депресират:

България ще признае независимо Косово

Строежите в Иракли продължават


Застроява се къмпинг Веселие

Нищожната избирателна активност на единствения референдум от почти 20 години демокрация

Сега, ако реша да хвърля боб и да измисля възможно най-безумните новини за след половин година, няма изобщо да се учудя, ако се сбъднат - и пак ще четем и цъкаме по разни форуми - кой бил от село, кой от София, кой бил българин, кой - циганин (щото видно от коментарите в днес.бг - всички спорове избиват все в тази посока) новини от рода на:

На предсрочните избори гласуваха 12 % от имащите право на глас. С мнозинство от 60 процента от гласувалите бяха избрани представителите на ГЕРБ. Очаква се г-н Борисов да внесе предложението си за правителство. Засега е известно само името на премиера - Ахмед Доган.

Поредният митинг на протестиращи срещу застрояването на Иракли се проведе на обекта на строителя - който вече се издига 3 етажа над плажа. Множеството (от 20 човека) беше разпръсното от охранителите с газови пистолети. Въпреки твърдението на охраната, че са стреляли във въздуха, във варненската болница бяха приети двама младежи с охлузвания и рани в областта на ръцете. Образувано е дознание срещу неизвестен извършител.

Под натиска на Европейската комисия, АЕЦ Козлодуй затвори 2 реактор. Депутатите ни в европейския парламент гласуваха единодушно в подкрепа на отварянето на 15 нови атомни електроцентрали на територията на Франция.

Мога да продължавам още много, но ме е страх, че ще се сбъднат, затова ще спра и ще стискам палци да има чисто бъдеще за нас :(((

Institut Français de Sofia

Френски културен институт е мястото, където от половин година вече уча френски и с радост мога да заявя, че съм на края на трето ниво.
И тъй като обичам този език (не знам защо, не мога да отговоря) и реших, че е добър начин да си карам мозъка да мърда бях убедена, че ще продължа, независимо от несъгласието ми с учебната програма.
Но каква изненада - от февруари цените са актуализирани! Вместо вече прежалените от мен 140 лева, ще трябва да платя 180. Е, разбира се, оправданието е, че часовете вече са 72, вместо 54. Но 72 учебни (45-минутни), които след кратко математическо упражнение, се оказаха равни на 54 астрономически. Тоест не получавам нищо повече, но за сметка на това плащам повече.
Естествено, че могат да правят, каквото си искат, тяхно право е да определят цени. Затова и ми се струва безсмислено да споря с шефката на института. По-скоро бих попитала френския посланик как точно се работи за популаризирането на прекрасния му език в БГ:)))))
Иначе, доколкото знам от сестра ми, да се учи френски в Брюксел е по-изгодно - 120 астрономически часа за 90 евро. Да се замисли човек, за пореден път ...

Инициатива "Пазете се от лоши наемодатели"

Мислех да стартирам общество (виртулно), подобно на това, което американците са създали за "ужасните си съседи", но за съквартиранти, наематели и наемодатели. Още повече, че в София този проблем са задълбочава гротескно. Какво имам предвид?
Бившите ни наемодатели - Даринка Богословова и Кирил Богословов са точно хората, от които трябва да се пазите, ако наемате жилище. Първоначалната им педантичност да разговарят с нас чрез агентката за недвижими имоти ми се стори симпатична и донякъде я възприех като точност...
Нанесохме се в необзаведено жилище, пригодено на две - на три за живеене. Разбирайте парчета балатум, едва залепени директно върху цимента. Мокет - също парчета върху цимента, нямаше мивка, нямаше врата в едната стая, входната врата все още е талашитена вратичка, която те така и не пожелаха да сменят със стабилна такава.
В края на ползването на апартамента - ТАПЕТИТЕ !!! в банята вече бяха мухлясали, защото не сложиха отдушник, а при изнасянето ни едва ли не ни умолявахме да останем за още една година, или поне да оставим мебелите за новите наематели. Както и направихме впрочем, за което сем. Богословови не плати нито стотинка.
И така разделихме се по живо по здраво с тях в края на месеца и още същата вечер започна невероятният тормоз. Звънене по телефона, заплахи със съд, агенция, полиция, обиди от сорта на "мръсна идиотка", "никаквица", "наглярка". И разбира се - претенциите им за заплащане на ЕДИН НАЕМ заради петна по мокета!!! и разсипано просо в единия ъгъл. При опита ни да обясним спокойно, че замърсяването е плод на едногодишно употребление и че не може да си получат парчетата мокет във вида, в който са ни ги предали, още повече, че сме им оставили доста подобрения, за които не са заплатили нито лев (и че от необзаведен са се сдобили с полуобзаведен апартамент) последваха обиди, заплахи и ултиматуми.
И така вече една седмица. Колкото и да си уверен в прямотата си, подобен тормоз се отразява на психиката, както и на всичките ни приятели, които слушат тази история за не знам кой път... пълна смешка. Снощи си платихме и последната сметка за тока и с облекчението, че нищо повече не им дължим, очакваме следващият удар на "бедните ни и онеправдани бивши наемодатели", които не могат явно да намерят 300 лева, за да платят за подобренията, които искат да правят новите наематели (едни луди готини ди джеи македонци, които се надявам да ги наредят добре) и са твърдо решени да ги получат от нас. Както разбрахме от съседи, тези хора разрешават всичките си лични и психически проблеми чрез полицията, така че вече очакваме да ни извикат в "районното", както ни се заканиха не веднъж, "защото имали номерата на личните ни карти" и за нас "са недостижими". И се чудя докога хора, които разполагат с пари, изкарани до голяма степен на гърба на другите, ще си мислят, че са всесилни, ще плашат и най-лошото ще им се връзват. Добре, че съм напълно наясно с правата си и с чиста съвест, защото сигурно бих се вкарала в побъркания им сериал. Както и да е: очаквайте продължение - след разправиите ни с полицията.

Трафик или негласна война срещу блогърите

От вчера се опитвам да пост-на нещо, да кача снимчица - елементарно. Оказа се, обаче, че е почти мисия невъзможна. Едва успях да пусна сутринта едно кратко текстче със снимка - отне ми бая рефреш и нерви. Какво става, по дяволите!!!
Ха, успях. Явно, "профилактиката" е свършила:)
Един малък пример как не трябва да се снима портрет:(

Рисковете на електронната търговия

Вдъхновена от новата тениска на един приятел, реших да си поръчам и аз с находчиво избрана от мен картинка - естествено през интернет - тениска с щампа. Дотук чудесно - регистрирах се, абонирах се, изживях се като дизайнер и поръчах накрая. На другия ден проведох личен разговор с една учтива девойка като уточнихме цвета и размера - подчертах с пет дебели черти, че искам възможно най-малкия номер. Днес получих пратката. Само ще кажа, че вместо тениска в плика имаше палатка (а може и парашут да е, не погледнах, защото ужасено я метнах на безопасно разстояние). Има толкова много материал в тази дрешка, че мога да си направя поличка и потниче и да остане за ръкавички без пръст - точно ще си имам аутфитче за концерта на Мерилин Менсън. И ще си личи, че съм в траур - погребах желанието си да пазарувам през интернет вече. Бог да прости електронната търговия. А ако все пак искате да рискувате ето ви сайта.