Вариация - сърце

Източено от кръвта. Дизайн от UMAMY.

Един филм за кръвта - Låt den rätte komma in . Шведският е най-депресантският език. Скоро ревю във филмовия блог.

The Movie Blog

От днес започва проектът филмов блог. До него може да достигате от списъка на филмите в дясно. В блог пространството на The Movie Blog ще представям моите резюмета и преценки за филмите, които съм гледала и са ме впечатлили. Ако някой от тях ви интересува - историята е just one click away.

Future Shorts в България (София, Грамофон, 20 септември)

Снощи в Грамофон имаше откриване на
Future shorts за България.


Мястото беше романтично, но не и прагматично подбрано.


Всъщност няма голямо значение, когато успееш да седнеш на първия ред (а ние - трите грации, успяхме:). Много народ, все ми се струваше, че аха да разпозная някой и нямаше да се учудя.
Обстановката беше предразполагаща, въпреки задимеността, и след пърформънса в началото (включваш танци и подмятане върху кокили), ни сервираха коктейлната черешка на вечерта. Началото беше със Sentimental journey. Единодушно решихме, че на сестра ми много ще й хареса (на нас също, както и на останалите). Няма да пиша СТРАХОТЕН филм (СФ), защото ще се наложи да използвам това словосъчетание около още 9 пъти, а не обичам да се повтарям.
Точно си бяхме отдъхнали от японки и хоп още една в City paradise. Оставям го без коментар - гледайте. Песента e Peach, Plum, Pear и се изпълнява от Джоана Нюсъм. СФ!!!! Излишно е да казвам, че на сестра ми щеше да й хареса:)))

И още японци:) Right place. СФ!!!!!!!

Следващите СФ-та бяха по ред на номерата: една любовна история She loves me, she loves me not, още една уж нелюбовна Can we kiss? и една съвсем маскирана като нямаща нищо общо с любовта (it's all about sex, dude) - Never like the first time.

Животът като куче не ми допадна много, но вижте трейлъра, може и да ви хареса да гледате американски филм с френско заглавие, ауууу how snobbish!

За десерт бяха оставили СФ на 3-та степен. Моят любим Жо Жо сред звездите (Jojo in the stars). Настръхнах като го гледах, и няколко сълзици пуснах. Но има защо...
По-късно ще има и скромен снимков материал на тълпата и лампите в Грамофон, стига да съм успяла да хвана нещо, защото, разбира се фотоапаратът ми умря, точно "когато трябваше":)))

За сметка на това фотографът на сайта се е справил добре. Даже и мен ме има - онова с безумната физиомутра на преден план (уфффффффффффффф, а толкова позирах, мама муууу).
Галерията.

Meet Joe Black - REVISED

Или "Анджелина да си задържи Брад", яйк!

Тази сутрин съм почти половин човек (почти, защото съм по-скоро четвърт), заради филма, който се насилих да изгледам до към 2 и 30. После бях толкова развълнувана, че се наложи да нахвърлям това, което ми се върти из главата и така откарах до 3, но както и да е.

За отдавна планираното гледане на "Да срещнеш Джо Блек" иде реч. Ако много харесвате този, филм, предварително се извинявам, но мнението си е мое. Въпреки това не смятам да го задържа за себе си:)))
И, за да не протакам повече - по-смотан филм скоро не бях гледала. И по-лоша игра също, а точно бях дала 10-ка на Брад за ролята в Babel. В този филм той играе една лъскава обвивка, в която се подвизават различни души (едната е спорно да се нарече душа, защото е Mr. Death Himself), и който прекарва 70 процента от времето в станно, неадекватно стоене като истукан, съчетано с нелепо въртене на очи, 20% в говорене (патетични слова, произнесени с гробовен глас, с изключение на ужасяващия ямайски акцент, който вкара за около 5 минути, и от който ме побиха тръпки) и останалите 10 процента - в ядене на фъстъчено масло и (успокойте се, дами!) в ЦЕЛУВАНЕ!!! Белите не могат да скачат, но Смърт, пардон Джо, целува и още как:)
Антъни Хопкинс игра толкова незабележимо и слабо, че ако Ханибал го видеше от някъде, щеше да се ИЗЯДЕ от яд.
Имаше и мацка - доста сладка и чаровна, която преиграваше (но сравнение с Джо беше цвете, буквално).
Сега малко за идеята на режисьора: "Любовта е всесилна, истинската любов е най-важното нещо на света. Дори Смърт може да обича!"
Уау, как да не им повярваш?!? Особено, когато красива мацка съвсем СЛУЧАЙНО среща Брад Пит в кафене. Той се оказва умен, чаровен, открит и чувствителен, подчертано моногамен и отдаден на Единствената, която също така случайно май ще се окаже нашето момиче. И тя така си мисли като се разделят. Песните на птичките са внезапно прекъснати от факта, че младежът (ще го наричам Раян) е блъснат от две коли (за по-сигурно, тези хора от провинцията са държеливи) и умира. Е дотук с птичките и пеперудите. Също така случайно, Сюзън дори не забелязва какво се е случило. Защо й е, тя е влюбена. Не обръща внимание дори, когато същата вечер Брад се появява в дома й, но полезното му съдържимо вече не е сладкият Раян, а Смърт, тоест Джо. Джо е неадекватен, странен и напълно извън сценария през цялото време, но тя си държи на своето "Обичам го и туй то, нищо че очните му ябълки играят салса, нищо, че не изважда тази лъжица с фъстъчено масло от устата си, нищо, че сексът продължи една минута, нищо, че има ужасна прическа и говори ямайски като дърт педал, ОБИЧАМ ГО!!! Как да не обичаш тези мускули, тези сини очички, чипо носле и бузки, гъди гъди гъди! А да не на последно място, не е точно, какъвто беше като се запознахме, но на кой му пука?" Това е то "истинската" любов. Важно е какво виждаш. What you see is what you get:))
Уви, идилията продължава твърде кратко, Смърт се усеща, че не му е тук мястото (не сам, разбира се, освен нелеп, е и малко тъп) и отвежда бащата на Сузи към Вечните ловни полета. Мислите си, че любовта побеждава и тя го последва, To be dead happily ever after, но не. Ех, дори този край на историята щях да приема почти без погнуса,обаче режисьорът и сценаристите бяха замислили друг финал.
Джо си отиде, Раян се върна в тялото на Брад и хоп, всички трябваше да чуем ОНОВА кликване, въздишки, птички, Сузи поне го направи. И тук вече се ококорих. Чакайте да направим равносметката и дисекция на ИСТИНСКАТА любов - първо се влюбва в един (Раянчо), после в друг (Джо), накрая пак приема първия! И това само, защото душиците са опаковани в тялото на Брад.
Ок, схванахте идеята!

P.S. Официално уволнявам Брад Пит от сексуалните фантазии, които смятах да имам с него. Хонорар от 2 милиона долара (абонамент за 1 година фантазиране) не си заслужава. Видно от този филм освен, че ще се разоря за фъстъчено масло, коефциентът на полезно действие на Брад ще е сборно около 2 часа за цяла година употреба.
Анджелина може да си го задържи:)

Ще взема един Вал Килмър от осемдесетте, хахахахахаха.

Най-страхотният пингвински филм. За желаещите да го гледат, нека си намерят оригиналната версия, а не преработената американска боза (обожавам Морган Фриймън, но не му е мястото на Антарктика).
Музиката към филма е на Емили Симон и поразително напомня по стил на тази на Аня Гарбарек (да, точно така- щерката на Ян Гарбарек), и е адекватно скандинавска и вълнуваща.
Както винаги, едно нещо води към друго, така и този филм ми донесе музика и изЖИвяване, и студ. Или както казва баща ми в заключение: "Тия животни живеят в голяма мизерия, бе!"
И все пак това е филм преди всичко за любовта и чак тогава за леда, виелицата и смъртта.

Двойният живот на...

Той е на 15 години. Може да се нарече teenager, но е далеч по-зрял от връстниците си. Оказа се, че обича да разказва приказки, също като мен. Тази беше за Вероник\а и това как понякога оставаме сами.

A short film about love

Филмът, който гледах снощи.
Ако не сте чували за режисьора му, няма смисъл да говорим.
Ако се интересувате от технически и критически подробности, проследете линк-а отдолу.
А ако искате да изпитате истинско удоволствие, гледайте този...
кратък филм за любовта.
http://cuboidal.org/movies/essays/ashortfilmaboutlove/